Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Според собствените ти думи тя изобщо не ти е нужна. Това беше моят план от самото начало, Аран’гар. Ще го приспособявам според нуждите, но е мой. И аз ще реша кога и дали момичето ще бъде освободено.
— Не, Месаана, аз ще реша кога и къде, и дали ще бъде освободена — заяви Моридин, докато влизаше през каменната арка. Този път беше в безукорно черно, някак по-черно и от онова, което бе облякла Семирага. Както обикновено, следваха го Могедиен и Циндейн, и двете в еднакви червено-черни одежди, които не отиваха нито на едната, нито на другата. С какво ли ги държеше? Могедиен най-малкото никога не беше следвала с охота когото и да било. Колкото до хубавичката гърдеста светлокоса кукличка Циндейн… Аран’гар я бе доближила веднъж, просто за да види какво може да се разбере, и момичето хладно й се закани, че сърцето й ще изтръгне, ако още веднъж понечи да я пипне. Не бяха думи на някой, който току-така ще ти се покори.
— Самаил, изглежда, отново е излязъл наяве — заяви Моридин и зае мястото си. Беше едър и щом се намести, изящният стол заприлича на трон. Могедиен и Циндейн седнаха от двете му страни, но интересно, не преди него. Зомаран в снежнобяло на мига изникнаха пред тях с вино, но Моридин го получи пръв. Каквото и да ставаше тук, зомаран го долавяха.
— Това едва ли е възможно — рече Грендал, докато всички сядаха. Роклята й вече бе тъмносива и скриваше всичко. — Той трябва да е мъртъв. — Никой не бързаше обаче. Моридин беше Не’блис, но никой освен Могедиен и Циндейн не беше склонен да прояви и намек за раболепие. Аран’гар — определено.
Самата тя седна срещу Моридин, та да може да го наблюдава, без това да се набива на очи. Както и Могедиен и Циндейн. Могедиен бе толкова неподвижна, че щеше да се слее със стола си, ако не беше яркото й облекло. Циндейн бе като кралица, с изсечено от лед лице. Опасно беше да се опитваш да свалиш Не’блис, но може би тези двете държаха ключа. А ако тя успееше да измисли как да го превърти… Грендал седна до нея и столът изведнъж се озова по-близо. Аран’гар можеше да сложи ръка на китката й, но се въздържа от нещо повече от вяла усмивка. Точно в този момент щеше да е най-добре да не се разсейва.
— Не би могъл да издържи да стои толкова дълго скрит — подхвърли Демандред, лениво отпуснат между Семирага и Месаана и кръстосал крака, все едно че е съвсем спокоен. Изглеждаше съмнително. Сигурна беше, че той също не се е примирил. — Очите на всички го следяха неотстъпно.
— Въпреки това Самаил или някой, предрешен като него, е давал заповеди на мърдраали и те са се подчинявали, тъй че е бил един от Избраните.
Моридин огледа столовете, сякаш можеше да засече кой е бил. Черна саа струеше през сините му очи на несекваща струя. Аран’гар не изпитваше и капка съжаление, че Вярната сила е ограничена само за него. Цената бе твърде висока. Ишамаел определено беше най-малкото полубезумен и все още беше такъв, вече като Моридин. Колко ли време оставаше, преди да може да го отстрани?
— Ще ни кажеш ли какви са били тези заповеди? — Тонът на Семирага беше хладен и тя кротко отпи от виното; следеше Моридин над ръба на бокала. Седеше много изправена, ала така си седеше винаги. И тя изглеждаше съвсем невъзмутима, но едва ли беше така.
Моридин стисна челюсти.
— Не знам — отвърна с неохота. Никога не обичаше да казва това. — Но са пратили в Пътищата сто мърдраала и хиляди тролоци.
— Това звучи съвсем в стила на Самаил — отрони Демандред и завъртя бокала в ръката си, загледан в кипналото вино. — Вероятно съм сгрешил.
Забележително признание, точно от неговата уста. Или опит да прикрие онзи, който се бе предрешил като Самаил. Много й се искаше да разбере кой е започнал да играе собствената й игра. Или дали Сама-ил наистина е жив.
— Предайте заповеди на своите Приятели на Мрака — кисело из-сумтя Моридин. — Всяко донесение за тролоци или мърдраал извън Погибелта да се предава на мен веднага щом го получите. Времето на Връщането иде скоро. Никому не е позволено повече да върши лични авантюри. — Огледа ги отново, всеки поред, без Могедиен и Циндейн Аран’гар срещна погледа му с още по-упоителна усмивка от тази към Грендал. Месаана се присви, щом я видя.
— Както ти го разбра, за свое съжаление — подхвърли той на Месаана и колкото и невъзможно да изглеждаше, лицето й пребледня още повече. Тя отпи от бокала си и зъбите й дръннаха в кристала. Семирага и Демандред избягваха да я погледнат.
Аран’гар и Грендал се спогледаха. Нещо бе направено, за да се накаже Месаана затова, че не се бе появила в Шадар Логот, но какво? Някога такова нарушение щеше да означава смърт. Твърде малко бяха останали вече за това. Циндейн и Могедиен изглеждаха не по-малко обзети от любопитство от нея, значи и те не знаеха.