Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Както и вие — отвърна Мишима с широка усмивка, поизкривена от белия белег, стигащ до ъгълчето на устата му. — Иначе нямаше да разберете за нас. — Влачеше думите по-размазано и от жената.
Перин не откъсваше очи от флаг-генерала.
— Докато и едните, и другите са тук, има опасност от злополуки. Не желая никакви злополуки. Искам да си върна съпругата.
— А как предлагате да избегнем злополуките? — попита Мишима и усука небрежно юздите в ръката си. Каза го все едно, че въпросът изобщо не е спешен. Тилий, изглежда, го оставяше да говори, докато тя самата следи реакцията на Перин. — Ние ли трябва да се доверим на вас, като първи изтеглим хората си, или вие ще се доверите на нас, ако ви помолим първи да изтеглите своите? „По висините всички пътища са постлани с кинжали“. Няма много място за доверие. Предполагам, че можем да заповядаме на хората си да се оттеглят едновременно, но едната страна може да излъже.
Перин поклати глава.
— Ще трябва да ми се доверите, флаг-генерал. Никаква причина нямам да искам да ви нападам или пленявам, и всички причини да не го правя. Но не мога да съм сигурен, че същото важи и за вас. Може да си помислите, че пленяването на Първата на Майен си заслужава малко вероломство. — Берелайн се изсмя тихо. Беше време за клона. Не просто за да принуди сеанчанците първи да се изтеглят от горите, но да ги убеди, че това, което им предлага, е наложително. Вдигна клона и го изправи на седлото пред себе си. — Предполагам, че вашите хора са добри войници. Моите мъже не са войници, макар да са се били с тролоци и Шайдо и са се справяли добре и срещу едните, и срещу другите. — Стисна здраво клона и го вдигна високо над главата си, с издяланите плоско страни отгоре. — Но са свикнали да ловуват лъвове, леопарди и скални тигри, слизащи от планините след стадата ни, глигани, мечки и хищни зверове в лесове не много по-различни от този.
Клонът се опита да се завърти бясно в металния му юмрук, щом двата удара, на едно тупване на сърцето един след друг, потръпнаха надолу до рамото му. Наведе го, за да покаже двете дълги стрели, чиито остри като бръснач върхове бяха пронизали здравото дърво от двете страни. Триста разтега беше дълъг обхват за такава мишена, но беше избрал за тези изстрели Джондин Баран и Джори Конгар. Най-добрите, които имаше.
— Ако се стигне до това, хората ви дори няма да видят кой ги убива, а тази броня няма да свърши много работа срещу дългия лък на Две реки. Надявам се да не се стигне. — И с всичка сила запокити клона нагоре във въздуха.
— Проклятие! — изрева ококорен Мишима и ръката му посегна за меча, докато дърпаше коня си назад, вперил очи в Перин и в клона, и всичко това — едновременно. Шлемът му се изтъркаля от седлото на тревата.
Флаг-генералът не посегна към меча си, макар че и тя се опита да държи под око и Перин, и клона. Отначало успя. После погледът й проследи само клона — той продължаваше да лети нагоре, докато не увисна на стотина стъпки във въздуха. Изведнъж го обгърна огнено кълбо, толкова горещо, че Перин усети зноя като от отворена пещ. Берелайн вдигна ръка да заслони лицето си. Тилий само гледаше умислено.
Огънят се задържа едва няколко мига, ала достатъчно, за да оста ви само пепел, понесена от вятъра, щом угасна. Пепел и две въртящи се надолу във въздуха искри, които паднаха върху сухата трева. От тях на мига плъзнаха пламъчета, усилиха се и тръгнаха във всички посоки. Дори бойните коне изцвилиха боязливо. Кобилата на Берелайн заподскача, мъчеше се да се отскубне от юздите и да побегне.
Перин изруга тихо — трябваше да се сети за върховете на стрелите — и понечи да слезе, за да загаси пламъците, но преди да успее да метне крак през седлото, те изчезнаха; останаха само тънки струйки дим над обгорената трева.
Добричката ми Нори — замърмори сул-дам и загали дамане по косата. — Нори е чудесно дамане. — Облечената в сиво жена се усмихна свенливо на похвалата. Въпреки думите си сул-дам изглеждаше угрижена.
— Така — рече Тилий. — Значи имате марат… — Замълча и стисна устни. — Имате с вас Айез Седай. Повече от една? Все едно. Не мога да кажа, че Айез Седай, които съм виждала, са ме впечатлили особено.
— Не е марат-дамане, генерале — каза тихо сул-дам.
Тилий се скова в седлото си, не откъсваше очи от Перин.
— Аша’ман — най-сетне отрони тя, не като въпрос. — Започвате да ме интригувате, милорд.
— Тогава може би още нещо ще ви убеди напълно — отвърна Перин. — Тод, навий знамето около пръта и ми го дай. — Като не чу нищо зад себе си, се обърна и погледна през рамо. Тод го зяпаше стъписано. — Тод!
Тод се стресна и занавива Червения орел около пръта. Но изглеждаше нещастен, когато подкара коня си към Перин и му го връчи. Остана да чака с протегната ръка, сякаш се надяваше, че може да му върнат пръта.