Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Ще дойдат! — отряза Арганда в отговор на Ейрам, макар да гледаше стръвно иззад решетките на шлема си, сякаш очакваше да го предизвикат.
— Ами ако не дойдат? — попита Гален и едното му око се навъси свирепо към двете на Арганда. Лъскавочервената му броня не беше кой знае колко по-добра от посребрената на Арганда. Но едва ли щяха да отстъпят да си ги боядисат в нещо по-убито.
— Ами ако е капан? — гърлено, почти като вълк изръмжа Арганда. Беше на ръба на търпението.
Вятърът донесе конска миризма няколко мига, преди ушите на Перин да доловят първите чуруликания на синигери, твърде далечни, за да ги чуе някой друг. Носеха се откъм дърветата. Идваха големи групи мъже. Чу се ново чуруликане, този път — по-близо.
— Тук са — рече той и Арганда и Гален го изгледаха. Обикновено се стараеше да не издава острия си слух или нюх, но двамата бяха на ръба да се сбият. Птичите трели се доближиха и вече всеки можеше да ги чуе. Двамата го изгледаха странно.
— Не мога да рискувам лейди Първа, ако има опасност от капан — заяви Гален и затегна шлема си. Всички знаеха какво означава това.
— Изборът е мой, капитане — отвърна Берелайн, преди Перин да успее да отвори уста.
— А безопасността ви е моя отговорност, милейди Първа.
Берелайн вдиша дълбоко и лицето й потъмня, но Перин я изпревари.
— Казах ви как ще щракнем този капан — ако се окаже капан. Знаете колко подозрителни са сеанчанците. Сигурно ще се безпокоят, че ние им гласим засада. — Гален се окашля шумно. Търпението в миризмата на Берелайн примига, после отново се утаи, здраво като скала.
— Трябва да го слушате, капитане — рече тя с усмивка към Перин. — Той знае какво прави.
В другия край на поляната се появи група ездачи и спря. Талан-вор се различаваше лесно. В тъмно палто и яхнал хубав пъстросив кон, той беше единственият без броня, нашарена ярко в червено, жълто и сиво. Другите без броня бяха две жени — едната в синьо, с червено по полите и гърдите, другата в сиво. Слънцето се отрази от нещо, което ги свързваше. Така. Сул-дам и дамане. Изобщо не беше споменавано за това в преговорите, водени от Таланвор, по Перин бе разчитал, че ще е така.
— Време е — рече той и стисна юздите на Стъпко. — Преди да е решила, че не сме дошли.
Анура успя да се доближи до Берелайн толкова, че да сложи ръка на рамото й, преди тя да дръпне кобилата си настрана.
— Трябва да ми позволиш да дойда с теб, Берелайн. Може да ти потрябва съвет, нали? Този вид преговори ми е специалност.
— Подозирам, че сеанчанците вече могат да познават лицето на Айез Седай, нали, Анура? — И добави с много мил гласец: — Освен това трябва да останеш тук, за да помагаш на господин Грейди.
За миг по бузите на Айез Седай избиха червени петънца и широката й уста се сви. Наложило се беше Мъдрите да я убеждават днес да се съгласи да изпълнява заповедите на Грейди. Перин всъщност бе доволен, че не знае точно как са го направили, но откакто напуснаха лагера, тя все се опитваше да се измъкне.
— Ти също оставаш — рече Перин, щом Ейрам понечи да подкара напред. — Напоследък си станал безразсъден и няма да рискувам да кажеш или да направиш нещо погрешно. Няма да рискувам Файле заради това. — Истина си беше. Да не говорим, че нямаше да рискува Ейрам да донесе на Масема какво се е говорило. — Разбра ли ме?
Миризмата на Ейрам забълбука от разочарование, но той кимна с неохота. Може и да боготвореше Масема, но беше готов сто пъти да даде живота си, отколкото да рискува живота на Файле. Най-малкото нарочно. Какви ги вършеше, когато не мислеше, беше друга работа.
Перин подкара през дърветата, с Арганда от едната му страна и Берелайн и Гален от другата. Знамената ги последваха, както и по десетима майенци и геалданци, в колона по двама. Щом конете им тръгнаха напред, сеанчанците поеха към тях, също в колона. Таланвор яздеше до водачите, единият на дорест, другият — на червено-кафяв кон. Копитата не издаваха и звук по сплъстената ланска трева. Лесът бе стихнал дори за ушите на Перин.