Нож от блянове

Аран’гар овладя нервите си. Можеше го, щом пожелаеше. И вместо да изръмжи, се усмихна. Възможно ли бе Месаана наистина да се установила в Бялата кула? Колко чудесно щеше да е, ако можеше да раздели тази тройка.

— Слушах снощи на едно заседание на Съвета на бунтовничките. В Света на сънищата, за да могат да се съберат в Бялата кула. Водеше го Егвийн. Тя не е марионетката, за която я мислиш. Ако ти го бях казала преди, изобщо нямаше да чуеш. — Е, това се получи прекалено грубо. С усилие, ай струваше огромно усилие, успя да смекчи тона си. — Егвийн им каза всичко за положението в Кулата, за Аджите, които са се хванали за гърлата. Убеди ги, че Кулата скоро ще се разпадне и че тя би могла да помогне това да се ускори оттам, където е. На твое място щях да се притеснявам дали Кулата ще удържи достатъчно дълго, за да продължи този конфликт.

Решили са да се държат? — измърмори Месаана и кимна. — Добре. Добре. Значи всичко върви според плана. Мислех си дали да не наглася някакво „спасяване“, но май мога да почакам, докато Елайда я прекърши. Тогава връщането й би трябвало да предизвика още по-голямо объркване. Трябва да посееш повече раздор, Аран’гар. Искам накрая всички тъй наречени Айез-Седай да се мразят и в червата.

Появи се едно зомара, поклони се изящно и поднесе сребърен поднос с три бокала. Месаана и приятелите й си взеха виното, без да погледнат съществото, а то отново се поклони, преди да се отдръпне.

— Винаги е била добра в раздорите — рече Семирага. Демандред се засмя.

Аран’гар с усилие потисна гнева си. Отпи от виното — беше доста Добро, с упоителен аромат, макар изобщо да не можеше да се сравни с вината, поднасяни в Градините — сложи ръка на рамото на Грендал и пръстите й заиграха с една от слънчевите й къдрици. Грендал дори не трепна, а стрейтът си остана прозирна мъгла. Или това й доставяше Удоволствие, или се владееше по-добре, отколкото изглеждаше възможно. Усмивката на Семирага стана още по-насмешлива. Тя също си взимаше удоволствията където можеше да ги намери, въпреки че удоволствията на Семирага никога не бяха привличали Аран’гар.

— Ако ще се галите, поне го правете насаме — изръмжа ДемандРед.

— Ревнуваш ли? — промърмори Аран’гар и се засмя на навъсения му поглед. — Къде държат момичето, Месаана? Тя не го каза.

Големите сини очи на Месаана се присвиха. Бяха най-хубавото в нея, но съвсем обикновени, когато се намръщеше.

— Защо искаш да знаеш? За да я „спасиш“ сама ли? Няма да ти кажа.

Грендал изсъска и Аран’гар се усети, че ръката й се е стиснала в юмрук в тази златна коса и че е извила главата й назад. Лицето на Грендал остана спокойно, но роклята стана на червена мъгла и бърза потъмня, все по-непроницаема. Аран’гар отпусна хватката си, но язадържа лекичко. Една от първите стъпки е да накараш плячката си да свикне с допира ти. Но не направи нищо, за да махне гнева в гласаси, а оголи зъби в неприкрито ръмжене:

— Искам момичето, Месаана. Без него ми остават много по-слаби оръжия.

Месаана отпи спокойно от виното, преди да реагира. Спокойно!