Нож от блянове

Глава 3

В Градините

Аран гар пристигна в ответ на призивите на Моридин, изречени в необузданите й сънища, и видя, че още го няма. Това едва ли беше изненадващо — той обичаше да се появява показно. Единадесетте кресла с високи гърбове, резбовани и позлатени, разположени в кръг по средата на голия дървен под, бяха празни. Семирага, цялата в черно, както обикновено, погледна да види кой влиза и отново подхвана тихия си разговор с Демандред и Месаана в ъгъла на стаята. На лицето на Демандред се беше изписал гняв, който само го правеше още по-възхитителен. Не чак толкова, че да я привлича, разбира се. Твърде опасен бе за това. Но хубаво скроеното копринено сетре с бронзов оттенък, със снежнобялата дантела, сипеща се около шията и по китките, му прилягаше. Месаана също беше облечена по модата на този Век, в по-тъмен, извезан на шарки бронз. Изглеждаше бледа и изнурена, странно защо, сякаш се беше поболяла. Какво пък, беше възможно. В този Век гъмжеше от ужасни болести, а тя едва ли щеше да се довери на Семирага за Цяра. Грендал, единственото друго човешко същество тук, стоеше в отсрещния ъгъл, свила шепи около крехкия кристален бокал, пълен с тъмночервено вино, но вместо да пие, следеше нащрек тримата. Само идиоти можеше да не обърнат внимание на това, че Грендал ги следи нащрек, но въпреки това три-мата продължаваха да си шепнат свирепо.

Столовете бяха в дразнещо противоречие с всичко останало. Стаята като че ли имаше видеостени, въпреки че каменната арка на входа разстройваше илюзията. Столовете тук, в Тел-айеран-риод, можеше да са всякакви, защо тогава не подхождаха на стаята и защо трябваше да са единадесет, след като със сигурност бяха нужни с два по-малко? Ашмодеан и Самаил трябваше да са толкова мъртви, колкото и Бе’лал и Рахвин. И защо вратата не беше обичайната широко разтваряща се врата на видеозала? Гледката създаваше впечатлението, че подът е обкръжен от Градините на Ансалайн, с внушителните скулптури на хора и животни на Кормалайнд Масун, извисяващи се над ниски сгради, сами по себе си — изящни скулптури от предено стъкло. В Градините се поднасяха само най-отбрани вина, най-великолепни блюда и почти винаги бе възможно да впечатлиш някоя красива жена с големи печалби на колелетата чайнджий, въпреки че беше трудно да мамищ достатъчно, за да печелиш постоянно. Трудно, но необходимо за небо-гат схолар. Рухнало бе всичко това в руини през Третата година на войната.

Златокосо и вечно усмихнато зомара в широка бяла блуза и плътен клин се поклони и поднесе на Аран’гар кристален бокал с вино върху сребърен поднос. Изящни и прелестно андрогинни, и явно човешки въпреки мъртвите си черни очи, тези същества бяха едно от не толкова вдъхновените творения на Агинор. Все пак в собствения им Век, когато Моридин все още се наричаше Ишамаел — в ума й вече нямаше капка съмнение кой бе той тогава, — се доверяваше на тези същества повече, отколкото на който да е човек слуга, въпреки безполезността им във всички други задачи. Трябваше да е намерил някъде стазисна кутия, натъпкана с тях. Имаше десетки, макар да ги изваждаше рядко. Но още десет други стояха отстрани и чакаха, изящни в своята неподвижност. Явно беше сметнал тази среща за по-важна от повечето други.