Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Какви?
— Отдел „Инсталации за обогатяване на уран“ и отдел „Атомни проекти“.
— Казахте — инсталации за обогатяване на уран. Ако не се лъжа, това е свързано тясно с производството на компонентите на атомната бомба?
— Какво да ви кажа. Като че ли да — съгласи се неохотно Фунато.
— А това има отношение и към съоръженията за регенерация на използвано в атомните електроцентрали ядрено гориво, нали?
— Тази връзка е безспорна.
— А с какво се занимава отделът за атомни проекти?
— Не зная. Така или иначе, макар и да са създадени наскоро, тези два отдела работят много активно. Тяхната дейност е секретна. Във фирмата ги наричат „закрити“ отдели.
— Така ли?! Не е ли възможно там да се разработва ядрено оръжие?
— Вече ви казах, че в самата технология за производство на ядрено оръжие по принцип не може да има нищо ново. Но що се отнася до тактическото ядрено оръжие, въпросът е по-сложен.
— Навярно имате предвид малогабаритното ядрено оръжие, което може да бъде използвано в една локална война?
— Точно така.
— Следователно вие предполагате, че в тези два отдела се разработва тактическо ядрено оръжие?
— Моля ви да не отговарям на подобни въпроси. Струва ми се, че и без това ви казах много излишни неща. — Изглежда, че Фунато вече съжаляваше за откровеността си.
— Ако нямате нищо против, още един въпрос. Господин Фунато, какво мислите, дали тактическото ядрено оръжие е „средство за водене на война“? Наистина ли е необходимо то за отбраната на Япония?
— Защо задавате този въпрос на мен? По-добре ще е да попитате политиците.
— Струва ми се, и вие сте съгласен, че тактическото ядрено оръжие е „средство за воюване“. А ако е така, какво мислите за стремежа на „Кокубу“ и другите оръжейни монополи да разширят производството си, използвайки тенденцията към увеличаване на оръжията? Не ви ли се струва, че те са истински „търговци със смъртта“?
— Няма да ви кажа нищо повече. Ако са ви нужни подробности, обърнете се към господин Тамекичи Мишима.
— Мишима ли? Кой е той?
— Навремето беше началник на отдела за военна техника в корабостроителния завод на „Кокубу“ в Куресаки. Сега работи в един супермаркет в район Сугинами.
— Началник на отдел за военна техника в „Кокубу“ — и работи в супермаркет?!
— Нали ви казах, че общият годишен обем от продажбите на цялата оръжейна промишленост не достига и половината от приходите на фирмата, собственик.?. на супермаркетите. И на господин Мишима навярно му се е приискало да продава зеленчуци и прах за пране вместо танкове и ракети. Само че не зная дали ще се съгласи да разговаря с вас. Какво да се прави, такива хора сме ние, служещите в „Кокубу“; уволняват ни, а ние продължаваме да сме предани на фирмата, на държавата, на Япония.
— Какво общо има тук предаността към Япония!
— Девизът на „Кокубу“ е да се грижи за интересите на държавата. Всеки служещ в компанията е възпитан в тази идея. Той е убеден, че „Кокубу“ произвежда оръжие не заради собствената си изгода, а за отбраната на страната, че тя изпълнява държавни задачи.
— А щом е така, защо компанията се стреми да изнася оръжие?
Тези думи на Хирано очевидно озадачиха Фунато. И наистина съвременните оръжейни фабриканти са заинтересовани преди всичко от износа на своята продукция. През периодите на икономическия бум Япония изнася на първо място кораби, фотоапарати, продукцията на електронната си промишленост, мотоцикли. А когато конюнктурата върви към стагнация, индустриалците се опитват да оправят работите си за сметка на експорта на оръжие, който става за тях средство за оцеляване в търговската война.
В Япония няма закони, които забраняват пряко износа на оръжие, но фактически такава забрана съществува. Това са така наречените „три принципа“ за ограничаване на оръжейния експорт. Оръжие не може да бъде изнасяно за страните от комунистическия лагер, в страните, за които износа на оръжие е забранен от ООН, и в страните, които са замесени в международни конфликти или са готови да се намесят в такива конфликти.
Японската военна техника се цени високо в целия свят и много страни биха желали да я купуват, обаче конкретните заявки обикновено се отхвърлят. Ненапразно „трите принципа“ са подложени на ожесточена критика от страна на производителите на оръжие. Те твърдят, че ограниченията били прекалено строги и че в категорията на въоръженията била включена и продукция, която всъщност не е бойна техника. С една Дума, „търговците със смъртта“ търсят всевъзможни пролуки. Особено остра е критиката срещу „трите принципа“ напоследък, когато се активизираха привържениците на превъоръжаването.