Сребърни реки

— О, моля те, кажи ми! — засмя се варваринът.

— Опитваш се да избягаш — провикна се джуджето. — Ала не можеш!

Веселието на младежа отстъпи място на смущение.

— Момичето го е уплашило, елфе — обясни Бруенор на Дризт. — Кати-Бри го е хванала в мрежа, дето дори и неговите железни мускули не могат да разкъсат!

Уолфгар ни най-малко не се засегна от безцеремонните заключения на джуджето и избухна във весел смях. Ала думите на Бруенор събудиха у него спомена за дългите часове, прекарани в разговор с Кати-Бри при Възвишението на Бруенор, пред очите му изплува ликът й, гален от нежната светлина на гаснещото слънце. В думите на джуджето, помисли си младият варварин леко обезпокоен, като че ли имаше голяма доза истина.

— Ами Риджис? — попита Дризт. — Знаеш ли защо той дойде с нас? Може би заради огромната си любов към гъстата кал, в която пропада до коленете?

Бруенор спря да се смее и изпитателно погледна полуръста, за да види как ще реагира на думите на елфа.

— Не, не знам — сериозно отвърна джуджето, след като не успя да прочете нищо по лицето му. — Ала в едно съм сигурен — ако Къркорещият корем избере да поеме на път, това може да означава единствено, че калта и орките са за предпочитане пред онова, което оставя зад себе си.

При тези думи той отново се вгледа в дребния си приятел, търсейки потвърждение на своето предположение.

Риджис не каза нищо и продължи да върви напред по меката трева, свел глава и вперил поглед в косматите си крака, които за първи път от много месеци насам се виждаха под доста намалелия му корем. Артемис Ентрери бе много далеч от тях, мислеше си той. А да се говори за отминала опасност, просто нямаше смисъл.

След още няколко мили по брега, четиримата достигнаха първия от по-големите притоци, мястото, където идващата от североизток Сурбрин се вливаше в северния ръкав на голямата река.

Пътниците се огледаха за място, където можеха да прекосят Десарин, за да навлязат в малката долина между нея и Сурбрин. Несме, следващата им и последна цел преди Града на сребърната луна, се намираше нагоре по течението на Сурбрин и макар че градът всъщност бе построен на източния бряг на реката, приятелите решиха да последват съвета на Харкъл Харпъл и да тръгнат по западния бряг, за да избегнат опасностите, които дебнеха из Вечните блата.

Благодарение на невероятната пъргавина на Дризт, те прекосиха Десаринската река без особени трудности. Елфът пробяга до другия бряг по един надвиснал клон и успя да свърже двата бряга със здравото си въже. Не след дълго, четиримата приятели вече крачеха край Сурбрин и се наслаждаваха на слънцето, на топлия ветрец и на неспирния ромон на реката. Дризт дори успя да убие една кошута с лъка си и така им осигури вкусна вечеря и пълни раници за пътя, който им предстоеше.