Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Имате ли достатъчно хора и тел, за да монтирате едно от тези неща в Холд Телгар до два дни? — попита Ф’лар, защото усети, че смяната на темата на разговор ще бъде от полза.

— Можем да отделим хора от огнехвъргачките и производството на метални изделия. И ще повикам чираците от Работилниците в Игън, Телгар и Лемос — каза Ковачът и после лукаво погледна Ф’лар. — Ще дойдат по-бързо с Дракони!

— Ще ги имате! — обеща Ф’лар.

Лицето на Тери светна от облекчение:

— Не знаеш колко е различно да се работи с Уейр Бендън. Вие съвсем ясно виждате какво трябва да се направи и го правите без увъртане или шикалкавене.

— Да не би да имате проблеми с Р’март? — попита загрижено Ф’лар.

— Не е това — каза Тери и като се наведе напред, го погледна сериозно. — Вие все още сте загрижени от това, което става.

— Не съм сигурен, че разбирам.

Ковачът изгъргори нещо, но нямаше намерение да прекъсва Тери.

— Аз разбирам нещата така: досега съм си имал работа с хора от всички Уейрове. Старовремците се бият с Нишките, откакто се помнят. Това е всичко, което могат да правят. Уморени са и то не просто от преминаване на четиристотин Оборота във времето. Уморени са и психически, и физически. Много пъти са се вдигали по тревога, виждали са да умират много приятели и Дракони, поразени от Нишките. Осланят се на традициите, защото това е нещо сигурно и не изисква усилие. И смятат, че всичко, което искат трябва да им бъде давано. Мозъците им може би са се сковали от твърде много време прекарано в между, въпреки че все още мислят достатъчно бързо, за да те разубедят когато поискат. Ако питаш тях винаги е имало Нишки. И те не са свикнали да очакват нищо друго. Не помнят и наистина не могат да си представят как е възможно четиристотин Оборота да няма Нишки. А ние можем. Могли са нашите бащи и техните бащи. Ние живеем в друг ритъм, защото Холдовете и Занаятите също са се освободили от древния страх, израснали са и са вървели по друг път, от който сега не можем да се откажем. Оцеляхме само защото Старовремците са съществували в тяхното Време, а дойдоха и в нашето. И са се били с Нишките и в двете Времена. Ние виждаме изход — можем да си представим живота без Нишки. Те знаят само едно нещо и ни научиха на него. Как да се бием с Нишките. Те просто не могат да разберат, че ние…, че някой трябва да направи последната крачка и завинаги да унищожи Нишките.

Ф’лар сериозно погледна Тери:

— Не съм гледал на Старовремците от този ъгъл — каза той бавно.

— Тери е напълно прав, Ф’лар — каза Лесса. Тя явно бе слушала на прага, но сега живо влезе в стаята и напълни празното канче на Ковача от стомната клах, която бе донесла. — И това е преценка, с която ще трябва занапред да се съобразяваме, когато имаме работа с тях — тя топло се усмихна на Тери, докато му пълнеше чашата. — Ти си също толкова красноречив, колкото и Менестрела. Сигурен ли си, че си Ковач?

— Това се казва клах! — обяви Фандарел, след като я изгълта на един път.

— А ти сигурна ли си, че си Стопанка на Уейр? — върна й го Ф’лар и протегна чашата си с лукава усмивка. А на Тери каза: