Сделката на капитан Ворпатрил

9.

За столица, видяла толкова много войни — и граждански, и междупланетни, — Ворбар Султана изглеждаше в неочаквано добра форма, реши Тедж. Нещата, които беше прочела за бараярската история по време на полета, я бяха подготвили за страшна гледка — изтърбушени сгради, които още тлеят от пожарите, изровени от бомбардировки улици и отчаяни измършавели хора, които се щурат като плъхове между барикадите. Вместо това откри град модернизиран — ако не и изцяло модерен, — с транспорт и архитектура по галактическите стандарти и с граждани — пардон, поданици, поправи се тя, — които изглеждаха енергични, добре хранени и обладаващи удивително самочувствие. Атмосферата беше… хрумнаха й определения от сорта на „жизнеутвърждаваща“ и „ведра“. С други думи — страдаше от културен шок.

Добре де, задръстванията бяха ужасяващи. Автоматичното такси, което взеха от военния космодрум, пълзя двайсет минути по някакъв „много известен мост“, според уверенията на Иван Ксав. От друга страна, забавянето им даде възможност да позяпат речната долина вляво и вдясно, от скалистите възвишения, увенчани със странни архаични замъци, които вечер се къпели в светлините на цветни прожектори — пак по думите на Иван Ксав, — до хубавите къщи в подножията им, сгъчкани една до друга и оспорващи си прекрасната гледка към реката, до равните участъци, налазени от високи сгради, университети и медицински комплекси. Спряха пред висока кооперация близо до сърцето на града или най-малкото — близо до военната щабквартира. Правителствените сгради се намирали по-близо до Стария град, смален до степен на изчезване в центъра на разширяващия се урбанистичен пейзаж, историческа част, която вече била разчистена и безопасна, обясни домакинът им, а имало и няколко чудесни ресторанта там, стига да не те повлекат тълпите провинциалисти, дошли на туристическа обиколка из столицата.

Сградата, в която се помещаваше апартаментът на Иван Ксав, доста приличаше на квартирата му в Равноденствие, реши Тедж, но охраната беше много по-добра — рецепцията се обслужваше от портиер с военна стойка, а преди да ги качи в асансьора, Иван Ксав се погрижи да бъдат сканирани и вписани в електронната домова книга на сградата. Охранителните камери бяха инсталирани ненатрапчиво, но определено покриваха всички възможни ъгли. Слязоха от асансьора, тръгнаха по къс коридор и Иван Ксав извади дистанционно да отключи една плъзгаща се, но нехерметизирана врата.

— Е, най-после вкъщи — обяви бодро той. — И слава богу.

Апартаментът му също приличаше на комарската му квартира, макар и на по-нисък етаж — нямаше антре, а кухнята беше по-голяма, но и тук имаше балкон с гледка към улицата и част от града. Стаите бяха по-големи, но и мебелите бяха много повече, което ги правеше някак по-уютни и топли въпреки миризмата на застояло, характерна за жилище, в което никой не е влизал близо месец.