Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Доста необичайна, дори уникална система.
Няколко дни Сиварнандан се бе чудил дали в цялата работа няма нещо неетично. Обаче не можа да формулира каквито и да било преки възражения и затова реши да назначи трийсет и девет годишната Йохана Каролина Оскарсон за личен асистент и рехабилитатор на Холгер Палмгрен. Тя беше дипломиран физиотерапевт, държала бе допълнителен изпит по психология и имаше голям опит в областта на рехабилитационните грижи. Формално я назначаваше фондацията и за огромна изненада на Сиварнандан първата ѝ заплата бе изплатена авансово, веднага след подписването на трудовия договор. Все още продължаваше да се чуди дали всичко това не е някакъв абсурден блъф.
Допълнителната рехабилитация даваше резултат. През изминалия месец координацията и цялостното състояние на Холгер Палмгрен се бяха подобрили значително, което се проявяваше и в ежеседмичните му тестове. Сиварнандан се питаше до каква степен подобрението се дължи на терапията и до каква – на Лисбет Саландер. Нямаше никакво съмнение, че Холгер Палмгрен дава всичко от себе си и очаква с нетърпение посещенията ѝ като щастливо дете. Явно му харесваше непрекъснато да пада на шах.
Веднъж и д-р Сиварнандан им бе правил компания. Изиграната партия се оказа доста странна. Холгер Палмгрен играеше с белите фигури и започна със „Сицилианска защита“, като изигра всичко правилно.
Обмисляше дълго и внимателно всеки ход. Каквито и физически увреждания да имаше вследствие на удара, интелектуалните му способности изобщо не бяха пострадали.
Докато играеха, Лисбет Саландер четеше книга на някаква странна тема – калибриране на честотите на радиотелескопи в състояние на безтегловност. Седеше на възглавница, за да ѝ е по-удобно на масата. След като Палмгрен изиграваше хода си, тя вдигаше поглед, преместваше някоя фигура, на пръв поглед съвсем необмислено, след което отново забиваше нос в книгата. Палмгрен се призна за победен на 27-ия ход. Лисбет вдигна очи и със сбърчено чело заразглежда шахматната дъска.
– Не – каза тя накрая. – Имаш шанс за реми.
Палмгрен въздъхна и пет минути се взира във фигурите. Накрая впи поглед в Лисбет Саландер.
– Докажи го.
Тя обърна дъската и започна да играе с неговите фигури. На 39-ия ход бе постигнала реми.
– Мили боже! – възкликна Сиварнандан.
– Тя е такава. Никога не играй на пари с нея – каза му Палмгрен.
Самият Сиварнандан играеше шах от малък и като тийнейджър бе заел второ място на училищния шампионат в Обу. Смяташе се за добър аматьор. Лекарят осъзна, че Лисбет Саландер е страхотен играч на шах. Тя очевидно никога не бе играла за някакъв клуб, а когато той спомена, че изиграната партия е вариант на класическата партия на Ласкер, го погледна напълно неразбиращо. Явно никога не бе чувала за Емануел Ласкер. Сиварнандан не можа да устои на изкушението да се запита дали талантът ѝ е вроден и дали не притежава и други дарби, които биха представлявали интерес за някой психолог.
Ала си замълча. Установи, че Холгер Палмгрен се чувства по-добре от когато и да било след първото ѝ посещение в Ерща.
АДВОКАТ НИЛС БЮРМАН се прибра късно вечерта. Бе прекарал четири седмици в лятната си къща край Сталархолмен. Чувстваше се обезкуражен. Не се бе случило нищо, което драстично да промени мизерния му живот. Като се изключи съобщението на русия великан, че са заинтересовани от предложението му. Щеше да му струва сто хиляди крони.
На пода под отвора за поща на вратата се бе събрала купчина пратки. Той ги вдигна и ги сложи на кухненската маса. Бе изгубил интерес към работата си и към околния свят. Едва по-късно вечерта погледът му се спря върху купчината кореспонденция. Прегледа я разсеяно.
Едно от писмата бе от Ханделсбанкен. Палмгрен отвори плика и едва не получи шок, когато откри вътре копие на банково бордеро за извършено теглене от сметката на Лисбет Саландер за сумата от 9312 крони.