Пътят на кралете (том I)

Шалан даде на някакъв слуга да носи книгите и се отправи по коридора към Булото. Току след гравираните врати тя привлече вниманието на един старши слуга.

— Да, Ваше Сиятелство? — откликна той. Сега повечето ниши бяха тъмни и търпеливите слуги връщаха книгите на сигурно място зад кристалните стени.

Шалан се отърси от изтощението и преброи нивата. В нишата на Ясна още светеше.

— Бих искала да ползвам онази ниша — каза тя и посочи балкончето до онова на Ясна.

— Имате ли пропуск?

— Боя се, че не.

— Значи ще трябва да наемете мястото, ако искате да го използвате редовно. Две небесни марки.

Шалан потръпна, щом чу цената. Измъкна подходящите сфери и плати. Кесиите й изглеждаха отчайващо тънки. Остави паршите да я вдигнат на исканото ниво и тихичко отиде до своята ниша. Там използва последните сфери, за да напълни прекомерно голямата купа. За да получи достатъчно светлина, тя се принуди да използва сфери във всичките девет цвята и три размера, така че резултатът беше неравен и пъстър.

Шалан надзърна през балкончето. Ясна четеше, без да забелязва колко е късно, а купата й беше напълнена догоре с чисти диамантени броами. Те бяха най-добри за осветление, но не бяха особено полезни в Превръщателството, така че не бяха и много ценни.

Шалан се прибра. Имаше едно място на крайчеца на писалището, където стената я прикриваше от Ясна. Може би трябваше да избере ниша на друго ниво, но искаше да държи принцесата под око. Надяваше се проучванията на Ясна да я задържат тук за седмици. Достатъчно време Шалан да се отдаде на енергично зубрене. Способността й да запомня картини и сцени не беше толкова приложима за текстове, но тя можеше да заучава изброявания и факти дотолкова, че учителите й намериха това за забележително.

Седна, извади книгите и ги подреди. Потърка очи. Наистина беше доста късно, но нямаше време за губене. Ясна беше казала, че Шалан може отново да я помоли за място, когато запълни пропуските в образованието си. Е, Шалан имаше намерение да направи това и отново да се представи. Щеше да го стори, когато Ясна е готова да напусне Карбрант.

Това беше последна, отчаяна надежда, толкова крехка, че едно завихряне на обстоятелствата щеше да я помете. Шалан си пое дълбоко дъх и отвори една от историческите книги.

— Никога не ще се отърва от Вас, нали? — запита тих женски глас.

Шалан скочи и едва не събори книгите, когато се обърна към входа. Там стоеше Ясна Колин в тъмносиня рокля със сребристи бродерии, лъскавата й коприна отразяваше светлината на сферите, пуснати от Шалан в купата. Превръщателят беше покрит с черна ръкавица без пръсти, която пазеше ярките камъни.

— Ваше Сиятелство — обади се Шалан, стана и неучтиво бързо направи реверанс. — Аз не исках да Ви безпокоя. Аз…

Ясна я смълча с махване на ръка. Отмести се, когато един парш донесе стола й. Паршът го разположи пред писалището на Шалан и Ясна се плъзна на мястото.