Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Тя прегледа проектите на Марк за рекламата на „Дуси“.
Младо момиче, застанало на терасата на някакъв ресторант, гледаше замечтано към звездите. Красив млад мъж го бе прегърнал. Мотото на Марк гласеше: „Събуди интереса му с «Луси»!“
Лита прибра макета с широка усмивка на лицето.
„Сега те пипнах“, помисли си тя.
Седемнадесета глава
Лита се прибра у дома към полунощ. За два часа донякъде бе привела в ред мръсния кабинет на Марк. Въпреки опита си в чистенето след Чико и баща си и в поддръжката на малкия им апартамент в безукорно състояние, Марк Смит се оказа истинско предизвикателство. И след двете години живот сред известните и богатите не бе забравила как се чисти; излъска кабинета на Марк, така че да светне, сякаш той току-що се е нанесъл. Когато чистачите пристигнеха в пет сутринта, навярно щяха да получат удар.
Беше работила неуморно и ако Марк пожелаеше, вече можеше да яде любимите си понички с крем направо от пода. Знаеше, че това ще му хареса. Според Марк Смит повечето жени бяха създадени за готвене и чистене, а имаше и такива като кукли Барби, които ставаха за секс. Толкова щеше да е изненадан от нея, че щеше да я остави на мира за няколко дни.
Лита скочи от таксито — не беше безопасно да се разхожда пеша късно нощем из Манхатън, затова се наложи да похарчи някой долар — и влезе в сградата си. Направо изтича нагоре по стълбите. Тялото й кипеше от енергия, от прилив на адреналин, въпреки късния час и изтощението. Коленете, гърбът и ръцете я боляха от навеждането, превиването и търкането. Очите й бяха уморени и зачервени. Но имаше бележките си.
Влезе в апартамента и се запъти направо към кухнята, за да си направи кана с кафе. Нощта щеше да е дълга.
„Китън Козметикс“. Чувстваше се уверена, и то не само защото бе работила като модел. Беше решила да започне в рекламния бизнес донякъде и заради познанията, придобити по време на фотосеансите. Всеки продукт си имаше имидж, целева група, начин на продажба. Ако образите в проектите на рекламните дизайнери съвпадаха с тези на целевата група, продуктът се продаваше, ако ли не — не се продаваше.
Марк Смит и Бъд Робъртс разбираха мисленето на грубияни като тях самите. Затова бяха успявали, помисли си Лита, с грубите неща. Като мотоциклети, състезателни лодки и маси за билярд. С всичко друго бяха постигнали посредствени резултати. А и начинът, по който работеше рекламната индустрия, направо гарантираше подобни „постижения“ — всяка реклама бе по-добра от липсата й, а отличните маркетингови специалисти на „Дохъни“ намираха точното място на печатната реклама, до подходящите статии. За да се провали наистина човек в тази компания, трябваше да е по-зле дори и от тези двамата.
Но кампанията „Мека кожа“ не можеше да се нарече блестяща. „Китън“ търсеха нещо по-добро, но нямаше да го получат и за „Луси“. Не и по начина, по който тези момчета възнамеряваха да го продават. Марк горе-долу се справяше с хранителните продукти, защото макар да не разбираше домакините, разбираше поне от храна. Но какво искат жените за него си оставаше абсолютна загадка.
Да очакваш той да продава парфюм бе все едно Джо Намат3 да продава памперси. Лоша идея.
Лита си сипа черно кафе в чашата и добави малко канела отгоре му. После отиде до бюрото — евтина черна маса, купена на разпродажба в Трайбека — и разстла отгоре бележките си и броевете на „Вог“ и „Ел“ от последните два месеца.
Представи си макета на „Луси“. Какво се опитваха да кажат с този образ? Банално мото за козметика… привличане на мъжете. Това поставяше момичето в подчинена позиция. „Събуди интереса му с «Луси»!“. „Гадост!“, помисли си Лита. Какво казваха с това? Че мъжът всъщност не се интересува и че единствената цел в живота на жената е да си намери партньор, ако може. А и образите не струваха. Колко пъти бе виждала сцената момиче на терасата на ресторант в някоя реклама? Стотици. Какво разкриваше текстът или образът за „Луси“? Нищо. Защо не: Събуди интереса му с „Шанел 5“? Защо жените да купуват този парфюм, а не някой друг? В него нямаше нищо специално.
В крайна сметка тази реклама казваше: „Обикновен парфюм за обикновената жена“. А това не й харесваше.
Лита се зарови в списанията. Взираше се дълго във всяка реклама, независимо дали бе на грим, пудра или бельо. Не четеше статиите, но бегло се спираше на заглавията. Броят на „Ню Йорк Таймс“ от миналата неделя лежеше на дивана и тя прегледа и него.
3
Американска футболна звезда. — Б.р.