Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- да се отпусна в леглото.
- Ела. Ще те заведа да си легнеш. Изглеждаш изтощена. - Изражението му омекна.
Намръщих се. Той нямаше ли да дойде? Сам ли искаше да спи?
Обзе ме облекчение, когато ме заведе в своята спалня. Оставих чантата си на скрина и я отворих. Най-отгоре беше писмото от госпожа Робинсън.
- Вземи. - Подадох го на Крисчън. - Не знам дали искаш да го прочетеш. Аз просто няма да му обърна внимание.
г
Той бързо го прегледа.
- Не съм сигурен какви празноти може да запълни тя ~ заяви презрително. - Трябва да поговоря с Тейлър. - Погледна ме. -Дай да ти сваля ципа на роклята.
- Ще се обадиш ли в полицията за колата? - попитах го, докато се обръщах.
Крисчън отмести косата ми, пръстите му леко се плъзнаха по голия ми гръб и дръпнаха ципа.
- Не. Не искам да замесвам полицията. Лийла се нуждае от помощ, не от полицейска намеса, а и не искам да идват тук. Просто трябва да удвоим усилията си да я открием. - Наведе се и нежно ме целуна по рамото.
- Лягай си - заповяда ми и ме остави сама.
Лежах, зяпах тавана и го чаках да се върне. Днес се бяха случили невероятно много неща, които трябваше да осмисля. Откъде да започна?
Внезапно се сепнах. Заспала ли бях? Запримигвах на мъж-дивата светлина, която проникваше през открехнатата врата на банята. Крисчън го нямаше. Къде беше? Вдигнах поглед. До леглото стоеше сянка. Може би жена? Облечена в черно? Не можех да кажа.
Както бях замаяна, протегнах ръка и включих лампата на нощ-ното шкафче, после отново се обърнах, но вече нямаше никого. Разтърсих глава. Дали си го бях въобразила? Или ми се беше присънило?
Седнах на леглото и се огледах. Обзе ме неясна и коварна тревога - но наистина бях съвсем сама.
Разтърках лицето си. Колко беше часът? Къде се губеше Крисчън? Будилникът показваше, че е два и петнайсет.
Замаяно станах и тръгнах да го търся. Ама и моето въображение! Вече ми се привиждаше какво ли не. Сигурно беше реакция на събитията от вечерта.
В дневната нямаше никого, светеха само трите лампи над бара. Но вратата на кабинета беше открехната и го чух да говори по телефона.
- Не знам защо ми звъниш по това време. Нямам за какво да разговарям с теб... е, можеш да ми го кажеш сега. Няма нужда да оставяш съобщение на телефонния секретар.
Неподвижно застанах до вратата и го подслушах въпреки обзелите ме угризения. С кого разговаряше?
- Не, ти ме чуй. Помолих те и сега ти повтарям. Остави я на мира. Тя няма нищо общо с теб. Разбираш ли?
Говореше войнствено и ядосано. Поколебах се дали да почукам.
- Знам, че е така. Но говоря сериозно, Елена. Остави я на мира! В три екземпляра ли го искаш? Чуваш ли ме?... Хубаво. Лека нощ. - И тръшна слушалката.
Колебливо почуках на вратата.
- Какво има? - изръмжа Крисчън. За малко да избягам и да се скрия.
Той седеше на бюрото, стиснал главата си с ръце. Погледна разярено към вратата, но като видя, че съм аз, изражението му омекна. Очите му бяха предпазливи. Изведнъж ми се стори ужасно уморен и сърцето ми се сви.
Той запримигва и плъзна поглед надолу по краката ми, после пак нагоре. Бях само по една от неговите тениски.
- Би трябвало да носиш сатен или коприна, Анастейжа - промълви Крисчън. - Но даже по тениска изглеждаш прекрасно.
О, какъв неочакван комплимент!
- Търсех те. Ела да си легнеш.
Той бавно се изправи, все още по бяла риза и черен официален панталон. Очите му блестяха и бяха пълни с обещания... но в тях имаше и мъничко тъга. Застана пред мен и напрегнато ме погледна, без да ме докосва.
- Знаеш ли какво означаваш за мен? - прошепна. - Ако по моя вина ти се случи нещо... - Гласът му секна, дълбоки бръчки набраздиха челото му и на лицето му се изписа почти осезаема мъка. Изглеждаше невероятно уязвим - ясно личеше, че се страхува.
- Нищо няма да ми се случи - успокоих го и протегнах ръка да го погаля по лицето, Прокарах пръсти по наболата му брада. Оказа се неочаквано мека. - Брадата ти расте бързо - отбелязах тихо, неспособна да скрия удивлението си от красивия мъж с изкривена психика, който стоеше пред мен.
Проследих очертанията на долната му устна, после продължих надолу към гърлото и бледата следа от червило в основата на шията му. Крисчън ме гледаше с разтворени устни, все още без да ме докосва. Прокарах показалеца си по линията и той затвори очи. Тихото му дишане се ускори. Пръстите ми се насочиха към ризата му и аз ги спуснах към следващото закопчано копче.
- Няма да те докосна. Само искам да ти разкопчая ризата -промълвих.
Крисчън отвори широко очи и ме погледна тревожно, но не помръдна и не понечи да ме спре. Съвсем бавно разкопчах копчето, като държах тъканта на разстояние от кожата му, после колебливо продължих към следващото копче и повторих действието - бавно, съсредоточена върху движенията си.