Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Тогава по молба на сарлатските консули Негово преосвещенство епископът бе заповядал да се отслужат молебени във всички църкви на енорията и бе насрочил тържествено шествие до параклиса на Светата дева, намиращ се между Даглан и Сен Помпон, до който процесията бе изпъплила под палещото слънце с кръст начело и с хвалебствени песнопения за светците на уста. Постарали се бяха да не пропуснат нито един, от страх да не би забравеният да се докачи и да вземе страната на сушата. Свещениците бяха нареждали на латински какви ли не тайни молитви, известни като сигурно средство за докарване на дъжд. Праведните се бяха изповядвали на тълпи и макар сами да разполагаха вече с толкова малко, щедро бяха пръскали пари за помощи. Но въпреки това всичките им усилия се оказаха напразни: не падна нито капчица дъжд, а когато дойде зимата, настъпи същинско бедствие. Поради липса на храна добитъкът бе или продаден, или изклан; арендаторите се разориха, собствениците заложиха земята си, а по пътищата на Франция плъпна на просия несметно множество уволнени и безработни надничари, които преживяваха от дъбов жълъд и дървесна кора.
Та ето защо сега Фожане бе доволен и предоволен, че полягащата под косата му трева беше буйна, гъста и сочна, тъй като не го ли бастисаше буря някоя, разбира се, преди да го приберат, това сено обещаваше тлъсто телешко, говеждо и овче месо, краве мляко в изобилие, яки коне за обръщане на орницата, а оттам — благоденствие и доволство за простите люде, защото господата, а между тях и владетелите на Мепеш, разполагат с богати запаси, за да живеят, та дори и да печелят от отпускането на заеми през безплодните години, дордето простосмъртният никога и на нищичко не може да се опре, и ако сърцето господне се ожесточеше срещу сарлатци, както през 1557-а (тогава така и не се разбра защо толкова много се бе разгневил Той на перигорци, при все че не бяха по-големи грешници от мнозина други), и забранеше на облаците да се излеят в дъжд върху провинцията, то само подир няколко месеца сиромахът щеше да бъде обречен на мъките и ужасите на глада.
Тази зима в околностите на Таниес, Сирей и Маркаис се говореше, кажи-речи, само за вълка, който Йона беше опитомил, и край който аз непрестанно се навъртах, след като получих разрешението на побратимството в неделя привечер двамата със Самсон да се връщаме с каменаря в пещерата му и да прекарваме там нощта срещу понеделника.
Не ще и дума, че човек не всеки ден преспива в пещера, чийто вход се затваря с камък, голям колкото канарата на циклопа Полифем74, и откъдето димът на огъня излиза през един кръгъл отвор в свода над главата ти. Пък и не е нещо обичайно, ненавършил още и десет години да спиш до вълк, до истински вълк с риж косъм и див поглед; до една коза, която той зачиташе ведно с яретата й, и до исполинския Йона, загърнат в овчата си кожа и в собствената си четина, гъста почти колкото козината на вълка.
Но да не избързвам: по-напред ние дълго будувахме край огъня, който Йона кладеше върху огнище от високо вдигнати над земята каменни плочи и чийто пламъци водеха упорита борба с нахлуващия през кръглата дупка в свода студен вятър дотогава, докато победеният най-сетне северняк не отстъпваше място на пушека и на напиращото отдолу топло въздушно течение. В една кошничка Малигувица ни беше дала завито в кърпа печено пиле, от което двамата със Самсон изядохме по крилце, Йона изгълта кълките, а вълкът, или по-скоро вълчицата, всичко останало. Истинско удоволствие беше да я слушаш как троши костите с яките си челюсти — изопнала се, космата и рижава, между мен и Йона, поизвърнала муцуна на една страна и с притворени от блаженство очи. За десерт имаше чудесни орехи, които Йона разтрошаваше само с два пръста като да бяха грахови зърна и в миг олющваше. Черупките той хвърляше в огъня, а ядките бучваше в прясното сирене, от неговата щедра на мляко коза, която освен това ни и поеше: между двама ни със Самсон и Йона току сновеше пълен кърчаг пенливо мляко, от което в една паничка своя дял получаваше и вълчицата. Да я видехте само как го излокваше досущ като котка и как сетне облизваше муцуна, за да обере и най-малката капчица!
— Йона — попита Самсон, — дали пък някой прекрасен ден твоята вълчица няма да схруска козата ти?
74
Един от циклопите, митични еднооки великани, и герой на прочут епизод от „Одисеята“. — Б.пр.