В руините на Париж

Черити седна безшумно в леглото и се вгледа внимателно в джуджето. Гърк почти непрекъснато носеше широка намотка, която прикриваше тялото му почти до кокалчетата. Главата си все криеше под огромна качулка. Сега обаче беше облечен само с панталони до коленете и тънка риза. Странното несъответствие между главата и тялото му сега още по-силно се набиваше на очи. Докато Черити разглеждаше мълчаливо джуджето, тя се попита с чувство на лека изненада, как така нито на нея, нито на някой от другите беше направило впечатление, колко странно изглеждаше в действителност Гърк. Беше хуманоидно същество, но определено не беше човек. И не за пръв път тя изпита внезапната увереност, че единствената причина, поради която никога не си беше задавала този въпрос, беше тази, че Гърк не желаеше тя да го направи.

Изведнъж Гърк се събуди. Не мръдна, а само вдигна клепачи, но в погледа му нямаше умора, а само израз на странно дълбока, почти бащинска симпатия.

— Кой си ти? — попита тя.

Вместо да отговори, Гърк се усмихна леко, намести се удобно на стола и сведе поглед надолу. По лицето му пробяга смутено изражение. Наведе се, вдигна наметката, която се беше свлякла на пода до стола му и се загърна плътно в нея. Изведнъж пак заприлича на дете, което се е облякло с дрехите на възрастен, защото му е станало студено.

— Надявам се да не съм те събудил — обади се Гърк.

Черити поклати глава.

— Какво правиш тук? — попита тя.

— Чаках те да се събудиш — отвърна Гърк. — Имах чувството, че двамата трябва да си поговорим. Насаме.

Черити се попита дали наистина беше случайност, че Гърк отново я беше изпреварил. От бягството им от Шаитаан те нямаха нито време, нито възможност да разговарят. Но един разговор беше необходим, защото от него можеше да зависи всичко, което щяха да предприемат в бъдеще. С внезапна уплаха тя осъзна, че знанията на това уродливо джудже можеше да решат съдбата на цялата тази планета.

— Да — каза тя. — Струва ми се, че има някои неща, които трябва да изясним.

— Стоун е говорил с теб — каза загрижено Гърк. — Така си и мислех, че тая дърта клюкарка няма да си сдържи устата.

Черити се усмихна едва доловимо. Досега Гърк много успешно беше играл ролята на глупак, но в действителност той беше всичко друго, само не и това.

— И тъй? — попита Черити. — Кой ще започне? Ти или аз?

Гърк изпъшка.

— За съжаление нямам цигари, които да мога да ти предложа.

Черити го изгледа въпросително.

— Би могла да изтръскаш пепелта им върху главата ми, а аз щях да извикам високо: mea culpa!2 и да се удрям в гърдите — поясни Гърк.

Черити се разсмя, без да иска.

— Никога не се отказваш от ролята на клоун, а?

Може би съм наистина такъв? — отвърна Гърк сериозно.

Струва ми се по-скоро, че си опасен, малкият.