И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Антихистаминов препарат — уточни Еди.
— При обиска в дома ви полицаите са открили шише от дифенхидрамин. Празно.
— Какво? — ахна Стюарт.
— Намерили го в гаража, скрито под стари дрехи.
— Невъзможно.
— И спринцовка с морфин. Същият, който е използван в системата на Хуан Милър.
— Не съм го направила аз — прошепна Еди. — В никакъв случай.
— Знаем, мамо — увери я Данс.
— Не са открили отпечатъци и други улики — добави адвокатът.
— Престъпникът е подхвърлил спринцовката и шишето — каза Катрин.
— Това ще се опитаме да докажем. Тя или той са искали да убият Хуан Милър или са го направили случайно. И в двата случая са скрили уликите в гаража, за да заблудят полицията.
Еди се намръщи. Погледна към дъщеря си.
— Помниш ли как преди няколко седмици, малко след като умря Хуан, ти казах, че чувам някакъв шум отвън. Откъм гаража. Обзалагам се, че имаше някого.
— Точно така — съгласи се тя, макар всъщност да не си спомняше. По онова време мислеше само как да заловят Даниел Пел.
— Но… — Данс замълча.
— Какво?
— Има малък проблем. Бях оставила полицай пред дома им за охрана. Харпър ще попита как така полицаят не е видял нищо.
— Ами — намеси се Еди — да проверим първо дали всъщност не е видял някого.
— Правилно — бързо се съгласи Данс и каза на Шийди името на полицая.
— И с това ще се заема. Другото, до което Харпър може да се добере, е историята как пациентът ти прошепнал: „Убий ме.“ Разказала си го на няколко човека. Могат да свидетелстват.
— Така е — отбранително отсече Еди, поглеждайки крадешком към Данс.
Изведнъж се уплаши — дали щяха да я призоват да свидетелства срещу майка си? Сърцето я заболя при тази мисъл.
— Но тя нямаше да го спомене, ако наистина се е канела да го убие.
— Точно така. Но не забравяй, че Харпър залага на сензацията. Не на логиката. А подобна реплика… е, да се надяваме, че Харпър няма да разбере. — Шийди се изправи. — Ще ви уведомя, когато се чуя с експертите и получа доклада от аутопсията. Някакви въпроси?
По лицето на Еди се четеше, че има поне хиляда. Но тя само поклати глава.
— Положението не е безнадеждно, Еди. Уликите от гаража са притеснителни, но ще се постараем да ги опровергаем.
Адвокатът събра документите, подреди ги и ги прибра в куфарчето. Ръкува се и се усмихна окуражително на всички. Стюарт го изпрати до вратата — подът скърцаше под тежестта му.
И Данс се изправи.
— Децата няма ли да те притесняват? — попита майка си. — Мога да ги върна при Мартин.
— Не, не. Очаквах ги с нетърпение. — Еди си облече пуловер. — Мисля да изляза при тях.
Данс я прегърна леко. Усети как раменете на майка й се напрегнаха. Погледите им се срещнаха, после се отклониха неловко. Еди излезе навън.
Данс прегърна и баща си.
— Защо не дойдете утре на вечеря? — предложи тя.
— Ще видим.
— Добре ще е. За мама. За теб. За всички.
— Ще се опитам да я придумам.
Данс се върна в Бюрото, където още няколко часа координираше дежурствата пред къщите на потенциалните жертви и патрула пред дома на семейство Бригам, както и отчайващо безнадеждното издирване на момчето — невидимо като електроните, пренасящи злобните послания, подтикнали го към смъртоносния поход.
Спокойствие.
Изпита облекчение, когато към единайсет паркира пред къщата си в Пасифик Гроув. Хубаво е да се завърнеш у дома след дългия ден.
Класическата викторианска къща беше тъмнозелена със сиви капаци и первази — намираше се в североизточната част на Пасифик Гроув; ако сезонът и ветровете позволяваха и ако човек беше в настроение да съзерцава, облегнат на нестабилния парапет на верандата, би могъл дори да зърне океана.
Данс влезе в малкото антре, включи лампата и заключи вратата. Кучетата се втурнаха да я поздравят. Дилан беше черно-кафява немска овчарка, а Патси — късокосмест ретривър. Бяха кръстени съответно на великия композитор и най-известната кънтрипевица през последните сто години.
Данс прегледа електронната си поща — нямаше новини за издирването. В кухнята — просторна, но оборудвана с уреди от отминало десетилетие — си наля чаша вино и потърси нещо за ядене. Спря се на половин сандвич с пуешко, който сякаш не бе престоял прекалено дълго в хладилника.