Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Моля ви, кажете на полковник Фуджицубо да се отбие при мен.
Тя махна от ръката ми маншета на апарата за измерване на кръвното налягане, отстъпи назад и ме погледна изпитателно.
— Ще се оплачете ли от мен?
— Не, за бога. Само искам да се махна оттук.
— Ами, неприятно ми е да ви го кажа, но това не зависи от мен. Някои хора стоят по две седмици.
Сигурно щях да се побъркам, ако ме задържаха толкова дълго.
Полковникът не се появи. За обяд ми сервираха пилешки гърди на скара, моркови и ориз. Едва преглъщах и напрежението ми нарастваше. Телевизионният екран безшумно проблясваше, защото бях изключила звука. Сестрата дойде в два следобед и съобщи, че отново имам посетител. Сложих си маската с високоефективен филтър за пречистване на въздуха и тръгнах по коридора.
Този път бях в стая номер едно, където ме чакаше Уесли. Той се усмихна, когато се погледнахме в очите и взехме телефонните слушалки. Бях изненадана и същевременно изпитах облекчение, че го виждам, и отначало започнах да заеквам.
— Надявам се, че си дошъл да ме спасиш.
— Не поемам отговорност за лекари. Ти си ме научила така.
— Мислех, че си в Джорджия.
— Бях. Направих оглед на магазина за алкохол, където бяха наръгани с нож онези двамата, и на района, и сега съм тук.
— Е, и?
— Организираната престъпност.
— Нямах предвид Джорджия.
— Казвай направо. Изглежда, губя способността да чета мисли. И ми позволи да добавя, че днес си особено хубава.
— Ще се побъркам, ако скоро не изляза оттук. Трябва да се свържа с Центъра за контрол и превенция на заболяванията.
— Луси ми каза, че си разговаряла със смъртдок. — Закачливото пламъче изчезна от очите му.
— Не говорихме много и не ми провървя — сърдито казах аз.
Общуването с убиеца ме вбесяваше, точно както искаше той. Бях се зарекла мисията ми в живота да е, да не прощавам на хора като него.
— Не се отказвай — рече Уесли.
— Той намеква за неща от областта на медицината. Болести и бактерии. Не мислиш ли, че това е свързано с професията му?
— Той несъмнено следи новините. И Джанет бе казала същото.
— Ами ако има нещо повече? Жената, която е разчленил, изглежда, е била заразена със същата болест като жертвата от остров Танжер.
— Но още не можеш да го потвърдиш.
— Знам. Не съм станала главен съдебен лекар само защото изказвам предположения и правя прибързани изводи. — Настроението ми започна да се разваля. — Ще докажа заболяването веднага щом мога, но мисля, че дотогава трябва да се ръководим от здравия разум.
— Не съм сигурен дали разбирам какво искаш да кажеш.
Той ме гледаше в очите.
— Искам да кажа, че може би става дума за биологична война. За някой като Юнабомбър, който използва болести, за да убива.
— Моля се на Бога да не е така.
— Но тази мисъл ти е минавала през ума, нали? Не ми казвай, че според теб фаталната болест, свързана по някакъв начин с разчленяването, е случайно съвпадение.
Вторачих се изпитателно в лицето му и разбрах, че го боли глава. В такива случаи на челото му изпъкваше една и съща синкава вена.
— Сигурна ли си, че се чувстваш добре?
— Да. Повече се притеснявам за теб.
— А болестта? Има ли риск за теб?
Уесли започваше да става раздразнителен. Винаги се изнервяше, когато мислеше, че съм в опасност.
— Реваксинираха ме.
— Да, но против едра шарка. Ами ако болестта е друга?
— Тогава здравата съм загазила. Джанет ме посети.
— Знам. Съжалявам. Последното, което в момента ти трябваше…
— Не, Бентън — прекъснах го аз. — Някой трябваше да ми каже. За такава новина моментът никога не е подходящ. Какво мислиш, че ще стане?
Уесли не отговори.
— Тогава и ти мислиш че това ще съсипе Луси — отчаяно добавих аз.
— Съмнявам се, че ще я отстранят от работа. Когато се случи такова нещо, обикновено престават да те повишават и започват да ти възлагат непосилни задачи в затънтени краища на света. Ще изпратят Луси на пет хиляди километра от Джанет. Едната или и двете ще напуснат ФБР.
— А по-добре ли е да те уволнят?
— Ще мислим за това, когато му дойде времето, Кей. Освободих Ринг от отдел „Серийни убийства и отвличания на деца“.
— Внимавай какво правиш заради мен.
— Вече ще внимавам.