Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Издрънчаването на звънеца неприятно прекъсна мислите й. Кой ли идва неканен? — учуди се тя, докато слизаше по стълбите. След това се улови, че се молеше да не е отново неочаквано посещение от страна на Ърл Бейтмън; не знаеше дали би могла да го изтърпи този следобед.

Отне й миг да разбере, че мъжът на прага бе един от служителите в нюпортската полиция, отзовали се първоначално на обаждането й на 911 в нощта на убийството на Нюела. Представи се като детектив Джим Хагърти. Щом влезе в къщата, той се настани на един дървен стол с вида на човек, който нямаше друга работа, освен да прави закачливи забележки за деня.

Маги седна срещу него на ръба на дивана. Ако умееше да чете езика на тялото, той щеше да разбере, че й се искаше разговорът им да бъде възможно най-кратък.

Той започна, отговаряйки на въпрос, който не му беше задала.

— Боя се, че все още не сме стигнали до яснота по въпроса за заподозрените. Но това престъпление няма да остане ненаказано. Мога да ви уверя — рече той.

Маги зачака.

Хагърти бутна очилата си, докато те не спряха на върха на носа му. Кръстоса крака и замасажира глезена си.

— Стара ски травма — обясни той. — Сега ми служи като показател за това дали вятърът е студен. До утре вечерта ще завали.

Не си дошъл да говориш за времето, помисли си Маги.

— Мис Холоуей, тук сте от малко повече от седмица и се радвам, че голямата част от гостите ни не преживяват шока, който ви посрещна в нашия град. А ето, че днес отново ви видях в църквата на панихидата на мисис Шипли. Предполагам, че сте се сприятелили след пристигането ви.

— Да, така е. Всъщност, такава беше молбата на Нюела в завещанието й, но истината е, че присъствах там на драго сърце.

— Мисис Шипли беше прекрасна жена. Познавам я, откакто се помня. Жалко, че нямаше деца. Толкова ги обичаше. Мислите ли, че беше щастлива в „Латъм Майнър“?

— Да, така мисля. Вечерях с нея там вечерта, преди да почине и беше ясно, че се радва на приятелите си.

— Тя каза ли ви защо най-добрата й приятелка, мащехата ви, в последната минута е променила решението си да се премести в резиденцията?

— Не смятам, че някой знае причината — отвърна Маги. — Д-р Лейн беше уверен, че в края на краищата Нюела би решила да вземе апартамента. Никой не може да бъде сигурен какво е мислила.

— Надявах се, че мисис Мур може да е споделила пред мисис Шипли причината да отмени резервацията си. Доколкото разбрах, мисис Шипли е била много доволна, че нейната отдавнашна приятелка ще живее под същия покрив.

Маги си спомни за скицираната от Нюела карикатура върху плаката — как сестра Марки подслушва. Дали тя все още беше в апартамента на Грета Шипли? — запита се.

— Не знам дали това има някакво значение — започна тя предпазливо, — но ми се струва, че Нюела и мисис Шипли много са внимавали какво говорят, когато една от сестрите се е навъртала наоколо. Имала е навика да нахлува, без да чука.