Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли защо скочих срещу Льоша? — реших да обясня аз, подсмърчайки. — Защото той е алчен до видиотяване и у него няма нищо човешко. С теб мога да си поговоря и ти ще ме разбереш, а той отдавна е продал душата си на дявола и не вижда нищо по-далеч от дългия си нос. И постоянно ти съска в ушите…
— Аз пък като го чувам… — махна с ръка Лома и започна да ме целува. Сетне вдигна глава, погледна ме в очите, покашля се и попита някак плахо: — Ладенце, не си ли бременна?
— Сега ме е страх да родя — оплаках се аз. — Такива неща стават наоколо…
— Глупости. Жените трябва да раждат и изобщо няма от какво да се страхуват, особено ти… Впрочем трябва да поизбутаме малко друговерците, защото си живеят тук като че ли са у дома си. Нека да тровят собствените си деца, а нашите сами ще си измислят как да влязат в гроба.
След една седмица Вячеслав Сергеевич, умен и схватлив човек, когото фамилиарно наричахме Славик и който ни бе зачислен от Костя, за да се занимава с цялото ни счетоводство, донесе отчета и каза, обръщайки се към Лома:
— Гена, трябва да проверим Льоша Моисеев. Имам едно подозрение — много краде, самозабравил се е и е решил, че той е господар на казиното.
— Искаш да кажеш, че трябва да му изпратя ревизия, така ли? — подсмихна се Лома.
— Ревизията не е наша работа, но се налага да го проверим и да го сложим на мястото му. Зная, че вие сте приятели, но това не е повод да се краде. Приятелите трябва да бъдат уважавани, а не — обирани. Струва ми се, че Моисеев е забравил това.
— И как мислиш да го спипаш? — учуди се Лома.
— Това не е сложно. Ще му изпратя един човек. Льоша няма да знае нищо. Той е външен, сече му пипето и ще се ориентира какво става там…
След месец пред Лома се появи един лист, от който се виждаше, че Моисеев краде отдавна и много. Лома се отнесе спокойно към тази новина.
— И какво от това? — попита той и отмести листа. — Нека си краде…
— Работата не е в това, че краде — настърви се Таня и скокна от фотьойла, — а в това, че не те уважава… Само глупаците позволяват да ги лъжат — изпусна се приятелката ми и моментално прехапа език под мрачния поглед на Лома. Впрочем тя трудно можеше да бъде отклонена от избрания път, затова, след като помълча малко, отново изпробва почвата: — Присвоил си е много власт, въобразил си е, че може да си съперничи с теб. И си е разпасал пояса. А пък приказките изобщо не си ги мери. Казаха ми, че преди няколко дни дрънкал подлецът, че Лома отдавна трябвало да бъде застрелян само заради циците на Лада…
— Какво ли не казва човек на пияна глава — махна с ръка Лома. — На приказки мъжете понякога са бетер жените. А пък като се натряска, Льоша може да надрънка какво ли не…
Нежеланието на мъжлето ми да се сбогува с аверчето си много ни разстройваше, а след всичко случило се стана опасно да „изпеем песента“ на Моисеев по собствена инициатива.
— Виж какво, душко — каза ми Таня, — я се поотъркай малко у Льоша. Той от дълго време ти е хвърлил око.
— Да не си откачила? — учудих се аз. — Лома ще ми откъсне главата.
— Направи го хитро. Без думи и излишни движения, само със загадъчни погледи. Льоша е женкар, мозъкът му е в гащите, пък и чуждата жена винаги е по-апетитна. Удоволствието е двойно — хем чукаш мадамата, хем правиш сечено на приятелчето си. А Лома му е същински трън в очите, защото се издигна много високо. Льоша не може да го стигне. Затова няма да пропусне възможността и ще клъвне. И ще налапа плячката, няма да се сдържи, ще зарита срещу ръжена, понеже е мъж с характер. И тогава ние ще спипаме сладурчето.
Така че новогодишните празници дойдоха като по поръчка, понеже народът в кантората гуля три денонощия поред. Аз реших да удостоя ресторанта с присъствието си и отидох там заедно с мъжлето си. Тук Моисеев се чувстваше като господар, поне пет пъти се обърна към Гена на „Ломе“ така, че всички да го чуят, и братски го тупаше по рамото. В отговор мъжът ми го прегърна, спомни си нещо от тяхната младост и го нарече „брат“.
— Здравей, Ладенце — приближи се до мен Льоша. — Хубавицата ни тя. Съвсем забрави старите си приятели, а пък навремето често се виждахме.
Устните на Лома се кривяха в усмивка, но зениците му се стесниха като на котка. Таня беше права, че Льоша имаше малко мозък, но интуицията му бе още по-малко.
Настанихме се край масата. Таня се тръшна отляво на Лома, аз — от дясната му страна, а Льоша, който искаше да бъде колкото се може по-близо до приятеля си, седна до мен. Банкетът беше бурен, в духа на старите времена. Аз наблюдавах всичко това без одобрение, но спокойно.