Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
Правилото в такива случаи е следното: направи всичко необходимо, за да си сигурен, че това е трупът, който търсиш.
Като знаех колко неясни са регистрите на старите гробища, предположих, че в момента Бъркхед сравнява снимки или кратки описания с това, което вижда в действителност — стила на ковчега, декоративните елементи, вида на дръжките. Като се има предвид колко стари бяха ковчезите, много се съмнявах, че серийните номера и етикетите на производителите се четат.
След като се убеди, че е открил търсения ковчег, Бъркхед каза:
— Това са тленните останки на Мери Елинор Пиърси Редмон и Джонатан Ревелейшън Редмон. Джонатан е починал през 1937 година, а Мери — през 1948.
Бъркхед се премести до стената вляво и повтори процедурата. Както и преди, това му отне няколко минути.
— Най-отгоре е положен трупът на Уилям Бостън Редмон, погребан на 19 февруари 1959 година.
Свободната ръка на Бъркхед се премести към по-долния ковчег.
— Този ковчег е бил осквернен преди седем години. Сюзън Клоувър Редмон е погребана на 24 април 1967 година.
Също като останалите роднини и Сюзън беше положена във вечността в дървен ковчег. Страните и капакът му бяха хлътнали и по-голямата част от дървото лежеше върху парче шперплат, поставено между ковчега и рафта.
От лявата страна на капака имаше пукнатина, дълга поне петдесет сантиметра. Отгоре някой беше заковал дървени летвички.
— Господин Редмон отказа да купи нов ковчег. Направихме, каквото можахме, за да поправим капака.
Бъркхед се обърна към мен:
— Тук ли ще огледате трупа?
— Такава е молбата на господин Редмон. Но може да се наложи да взема проби и да ги занеса в съдебномедицинската лаборатория за потвърждаване.
— Както желаете. За съжаление някъде през годините сме загубили ключа на ковчега.
Бъркед пристъпи към единия край на рафта и направи знак на Слайдъл.
— Внимателно, детектив. Останките вече не тежат много.
Двамата мъже издърпаха напред шперплата и го поставиха на земята. Ковчегът изпълни цялото празно пространство, така че бяхме принудени да се отдръпнем до стената.
Беше толкова тясно, че едва можех да се завъртя. Успях някак да отворя куфарчето си и да извадя прожектор, лупа, формуляр, химикалка и отвертка.
Бъркхед се отдръпна в най-източния ъгъл и оттам ме наблюдаваше, приведен напред. Слайдъл застана на вратата, беше поставил кърпичка пред устата си.
Поставих маска на лицето си, клекнах до ковчега и започнах да отварям капака.
Пироните излязоха лесно.
21
Ние южняците не бдим над мъртъвците веднага след смъртта им. Предпочитаме да се сбогуваме с тях непосредствено преди погребението. Според мен в това има много здрав разум. Кръвта от трупа е извадена, той е напарфюмиран и напълнен с восък, така че никога няма да ви изненада — да се изправи и да започне да се протяга. Но едновременно с това е положен пред вас, за да можете за последно да се простите с него.
За да стане по-лесно това последно прощаване с мъртвия, капаците на ковчезите са направени така, че да може да се отвори само горната им част. Фини и приятелката му се бяха възползвали от това и бяха откъртили само горните панти на ковчега.
Така са могли набързо до грабнат нещо и да избягат в нощта. На мен обаче ми трябваше достъп до цялото тяло.
Благодарение на този акт на вандализъм и на естествените процеси на разрушаване целият капак на ковчега на Сюзън беше хлътнал навътре. От опит знаех, че трябва да го отворим на части.
След като откъртих летвите, с които Бъркхед се беше опитал да го поправи, отстраних проядените от времето краища на капака. След това, също като Фини, натиснах с лоста.
Бъркхед и Слайдъл ми помагаха, като махаха дървените и металните части и ги слагаха по и без това ограниченото пространство на пода. Миризмата ни обгърна. Беше смесица от плесен и гнилост. Усетих, че ме побиват тръпки. Настръхнах.
Час по-късно ковчегът вече беше отворен.
Останките лежаха скрити под разпръснати остатъци от драпериите и кадифето, с което е бил подплатен ковчегът. Всичко това беше покрито с бяло, подобно на лишей вещество.
След като направих снимки, си сложих ръкавиците. Притесняваше ме преценката на Хюлет, че нищо, освен главата, не е липсвало от ковчега. Ако това се окажеше вярно, откъде се бяха взели бедрените кости, които намерих в казана на Куерво? Не споделих притеснението си с останалите.