Дяволски кости

— Томас Х. Ломакс, епископ от африканската методистка епископална църква. Сизър Блейк, глава на древния египетско-арабски орден и водач на негрите масони през двайсетте години на миналия век.

Най-голямата забележителност в тази част на гробището беше една ниска постройка, изградена от червени и жълти тухли, с малка кула отпред. Издадените тухли образуваха декоративни мотиви с формата на диамант и изписваха името СМИТ над дървената врата.

— У. У. Смит, първият чернокож архитект в Шарлот — поясни Бъркхед. — Според мен гробницата на господин Смит е много показателна, защото е издържана изцяло в стила на неговите тухлени постройки.

— Колко мъртъвци има тук? — попита Слайдъл.

— Приблизително петдесет хиляди — Бъркхед явно не одобряваше начина, по който Слайдъл зададе въпроса си.

— Идеално място да снимаш филм за зомбита.

Бъркхед се направи, че не чу забележката, и посочи с лоста, който държеше в ръка.

— Ето там беше извършен онзи вандалски акт.

Заведе ни до малък бетонен куб, който се намираше сред половин дузина други гробове, на които беше изписано името Редмон. Същото име можеше да се види и над входа на гробницата.

Бъркхед ми подаде лоста, затвори чадъра си и го подпря на стената на гробницата. След това извади един ключ и започна да отключва катинара, който висеше на нивото на раменете ми от дясната страна на вратата.

Забелязах, че е по-лъскав и не така ръждясал като пироните и халките, забити в дървото. До него в касата на вратата се виждаха дълбоки следи.

След като отвори катинара, Бъркхед го пусна в джоба си заедно с ключа и бутна вратата с една ръка. Тя се отвори с изскърцване, достойно за холивудски филм.

И тримата едновременно извадихме фенерчетата си и ги включихме.

Бъркхед влезе пръв. Аз го последвах. Слайдъл остана последен.

Миризмата вътре беше силна и тежка. Миришеше на земя, стари тухли, прогнило дърво и изгнил плат. На молци, урина на плъхове, влага и плесен.

И на тежкия дъх на Слайдъл. Пространството беше толкова малко, че стояхме притиснати един до друг.

На светлината на фенерчетата, точно пред нас и вляво от вратата, видяхме вградени рафтове. На всеки от тях беше поставен прост дървен ковчег. Лошо, ако целта ти е да устоиш на времето и да останеш в историята. Чудесно, ако искаш по-бързо да се върнеш към земята, от която си произлязъл. Всички ковчези изглеждаха така, сякаш бяха минали през трошачка.

Без да каже нито дума, Бъркхед извади един пресниман документ и пристъпи към рафтовете срещу вратата. По стената заиграха сенки, докато той поглеждаше към листа хартия, после към най-горния ковчег, а след това и към по-долния.

Знам какво правеше.

Мъртвите не винаги остават на местата си. Веднъж при ексхумация се случи така, че дядото се оказа три гроба встрани от този, в който се предполагаше, че е бил погребан. В друг случай, според документите, трупът, който търсехме, трябваше да е в последния ковчег вляво, а той се оказа във втория от горе на долу, вдясно.