Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
— Остави на мен — казах аз и коленичих до Слайдъл. — Ти се оправи с тълпата.
За миг погледите ни се срещнаха. Дишаше тежко.
— Добре.
Мушнах ръката си под дланта на Слайдъл и притиснах гърдите на Риналди. Усетих, че ръката на Слайдъл трепери.
— Силно! Натискай силно!
Една вена в центъра на челото на Слайдъл пулсираше силно. Косата му бе мокра от пот.
Кимнах, нямах сили да проговоря.
Слайдъл се изправи рязко, краката му се подхлъзнаха по мокрия и хлъзгав от дъжда и кръвта на Риналди тротоар.
— Махайте се оттук! — изрева Слайдъл. Почервенелите му длани представляваха ужасяваща гледка.
Сведох поглед и съсредоточих цялата си енергия в една-единствена цел.
Спри кръвта!
— Отдръпнете се назад! Веднага! — крещеше Слайдъл.
Спри кръвта!
Прекалено много кръв беше изтекла. Господи, човек не може да оцелее при такава кръвозагуба.
Спри кръвта!
Секундите минаваха. Дъждът се лееше някак бавно и монотонно.
Чух воя на сирената съвсем близо до себе си, след това тя спря. Мина секунда. Втора, трета. Светлините пулсираха и превръщаха улицата в блестящ водовъртеж от синьо и червено.
Спри кръвта!
Усетих някакво движение около мен, вдигнах поглед, като продължавах да притискам с дланите си гърдите на Риналди.
Униформени полицаи отблъскваха тълпата назад.
Спри кръвта!
Видях някакви крака до себе си, едните бяха в ботуши, а другите — в маратонки. Кални. Мокри.
Ботушите клекнаха до мен и ми заприказваха нещо. Не чувах почти нищо. В главата ми се въртеше само една мисъл.
Спри кръвта!
Човекът е ботушите сложи ръцете си върху моите върху подгизналата от кръв риза. Погледнах го в очите. Ирисите му бяха сини, бялото на очите беше покрито с мрежа от тънки червени венички.
Кимна ми.
Изправих се и се отдръпнах назад. Краката ми се подгъваха.
Знаех си упражнението. Въздух. Дишане. Кръвообращение. Наблюдавах безучастно как парамедиците изпълняват задълженията си. Провериха проходимостта на трахеята на Риналди, започнаха да му подават кислород, премериха пулса на сънната артерия.
След това го привързаха към носилката, вдигнаха го и затръшнаха вратите. Стоях там и гледах как линейката се отдалечава в нощта, спуснала се над Шарлот.
Оставихме останалите да работят на местопрестъплението и двамата със Слайдъл подкарахме директно към общинската болница. По пътя си срещнахме десетки патрулни коли, отправили се към НоДа. Десетки други бяха задръстили улиците. Градът пулсираше от воя на сирените и червено-сините светлини.
В чакалнята на спешното отделение вече се бяха събрали половин дузина полицаи. Слайдъл почти не забеляза присъствието им, изрева името си и заяви, че незабавно иска да разговаря с лекаря на Риналди.
Някакво момиче от рецепцията ни заведе до тоалетните, за да измием кръвта от ръцете си. А може би беше сестра. Или санитарка. Откъде да знам? Когато се върнахме, ни каза да седнем и да чакаме.
Слайдъл понечи да й се развика. Хванах го за ръка и го поведох към редицата метални столове. Мускулите му бяха твърди като корените на дърво.
Всички усетиха в какво настроение е Слайдъл, затова ни оставиха на мира. Полицаите добре разбираха ситуацията. Самото им присъствие тук беше достатъчно.
Двамата със Слайдъл седнахме и така бдението ни започна. Не разговаряхме. Всеки беше потънал в собствените си мисли.
Още чувах изстрелите и виждах пред очите си смъртнобялото лице на Риналди. Кръв. Прекалено много кръв.
На всеки няколко минути Слайдъл се изправяше на крака и изчезваше навън. Всеки път, когато се връщаше, от него се носеше силна миризма на цигари. Почти му завиждах, че има какво да прави.
Полицаите ставаха все повече и повече. Цивилните детективи стояха редом до униформените полицаи. Лицата им бяха напрегнати, а гласовете — приглушени.
Най-накрая се появи един лекар с петна от кръв по хирургическата престилка и мрачно изражение на лицето. Едно от петната по ръкава му имаше формата на Нова Зеландия. Защо ли ми мина това през ума?
Двамата със Слайдъл се изправихме, очаквайки думите на лекаря едновременно с ужас и надежда. На табелката върху лекарската престилка пишеше Мелой.
Мелой ни каза, че два куршума са попаднали в гърдите на Риналди и един в корема. Една от раните беше проходна. Два от куршумите бяха останали в тялото.