Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
Фини хвърли бърз поглед към адвоката си. Чарли кимна.
— Опитахме се да намерим гроба на Скот, но не успяхме. В крайна сметка се озовахме пред една гробница в съвсем друга част на гробището, където няма красиви богаташки гробове. Решихме, че там никой няма да ни забележи. Халките на катинара бяха ръждясали. Трябваше само да ги напъна няколко пъти с лоста.
— Там някъде имаше ли изписано име? — попитах аз.
— Не си спомням. Беше тъмно. Както и да е, влязохме вътре, отворихме един ковчег, грабнахме черепа, заедно с долната челюст, както и някакви други кости, и избягахме. Честно казано, направо бях откачил тогава, исках само да си тръгнем по-бързо. Дона каза, че съм бъзльо. А тя беше като побъркана.
— Ако съм те разбрал правилно, искаш да кажеш, че ти си задържал челюстта, а Дона — останалата част?
Фини кимна в отговор на въпроса на Слайдъл.
— Как тогава костите са попаднали при Куерво?
— Не знам.
— Знаеш ли къде можем да открием Дона?
— Не. Веднага след тази случка семейството й се премести. Тя обеща, че ще пише или ще се обади, но така и не го направи.
— Искаш да кажеш, че след това никога вече не си я виждал и не си разговарял с нея?
Фини мрачно поклати глава.
— Как се казва баща й?
— Бърч. Бърч Алекзандър Скот.
Слайдъл си записа името. Подчерта го два пъти.
— Нещо друго има ли?
— Не.
В малкото помещение настъпи тишина. Фини заговори отново:
— Вижте, бях много объркано хлапе. Преди четири години открих уика. За първи път ме приеха. Хората ме харесват такъв, какъвто съм. Много се промених оттогава.
— Разбира се каза Слайдъл. — Станал си заклет евангелист като Били Греъм.
— Уика е религия, в центъра на която стои Земята. Ние вярваме в една богиня и един бог.
— А къде е мястото на Луцифер във всичко това?
— Тъй като вярваме в нещо по-различно от традиционната юдейско-християнска теология, невежите хора мислят, че почитаме Сатаната. Ако Бог въплъщава в себе си всичко добро, то трябва да има нещо, което да е олицетворение на всичко зло. Сатаната. Но ние, последователите на уика, не мислим така.
— Значи казвате, че дяволът не съществува?
Фини се поколеба и започна внимателно да подбира думите си.
— Уика съзнава, че природата е изградена от противоположности и че това противопоставяне е част от всеки един от нас. В съзнанието на всеки човек има и добро, и лошо. Вярваме, че в способностите на човек е да се издигне над разрушителните инстинкти, да вкара негативната си енергия в положителни мисли и действия и да разграничава нормалните хора от изнасилвачите, масовите убийци и другите социопати.
— И използвате магия, за да се възвисите, така ли? — в гласа на Слайдъл прозвуча заплаха.
— При уика магията се разглежда като религиозна практика.
— И при тази религиозна практика изрязвате символи в плътта на трупове?
— Вече ви казах. Последователите на уика не използват магия, която би унищожила или експлоатирала някого. Ние на никого не вредим. Защо ми задавате такъв въпрос?
Слайдъл описа трупа на Джими Клапек.
— И вие смятате, че аз съм убил това момче?
Слайдъл впи поглед във Фини.
— Когато бях на седемнайсет, ограбих един гроб. Веднъж ме задържаха за това, че се облекчих на публично място. Две тъпи шеги. Това е.
Слайдъл не отмести погледа си.
Фини погледна първо към Слайдъл, после към Чарли и накрая към мен.
— Трябва да ми повярвате.
— Честно казано, хлапе, не вярвам на нито една дума от това, което ни каза.
— Проверете го — Фини беше готов да се разплаче. — Намерете Дона. Говорете с нея.
— Бъди абсолютно сигурен, че ще го направим.
20
Решихме малко да си починем. Или поне Фини си почиваше през това време. Тъй като предполагаемото ограбване на гроб беше станало през 1999 година, данни за него имаше в компютъра на полицейското управление на Шарлот-Мекленбург. Използвахме годината и „Елмууд“ като ключови думи и след минути докладът беше пред очите ни.
През нощта на трети август неизвестно лице/лица незаконно е проникнало в гробница 109, която се намира в гробището „Елмууд“. Дежурният офицер разговаря с господин Алън Бъркхед, началник на администрацията на гробището. Господин Бъркхед заяви, че когато е пристигнал в гробището в седем часа и двайсет минути на четвърти август, е открил, че гробница 109 е била разбита. Господин Бъркхед смята, че когато предишния ден е напуснал работата си в осемнайсет часа, гробницата е била в добро състояние. След като са влезли в нея, похитителите са отворили ковчега и са осквернили останките на Сюзън Клоувър Редмон, като са взели черепа й със себе си. Съдебномедицинският следовател беше уведомен за случая, но отказа да дойде, за да провери дали от ковчега не са били взети и други кости. По времето на инцидента гробището е било затворено и няма очевидци на случилото се. Регистрите показват, че гробницата е на името на Маршал Дж. Редмон (починал). Открихме член на фамилията Редмон — Томас Лорънс Редмон, който живее в Спрингфийлд, Охайо. Томас Редмон беше уведомен за случилото се и ще бъде държан в течение на събитията. Моля случаят да остане отворен за по-нататъшно разследване.