Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
Прегледах набързо останалата част от информацията: дежурен офицер: Уейд Дж. Хюлет. Адрес: 600, „Четвърта“. Пострадали: Гробище „Елмууд“: Маршал Дж. Редмон. Откраднати вещи: човешки череп и долна челюст.
Слайдъл поясни, че сега Хюлет работи в отдела в Ийстуей. Обади се по телефона и му казаха да изчака. След няколко секунди Хюлет отговори. Слайдъл включи високоговорителя.
— Да, спомням си. Нахлуване с взлом в „Елмууд“. Останало е в съзнанието ми, защото е единственото ограбване на гроб, което съм разследвал. Случаят не стигна доникъде.
— Имаш ли някакви предположения?
— Вероятно са го направили хлапета. Същата седмица заловихме извършителя на двойно убийство, така че тази проява на вандализъм не беше най-важното нещо по онова време. Нямаше никакви следи, нищо, с което да се захванем. Местните членове на фамилията Редмон бяха или измрели, или се бяха преместили. Съобщихме на единствения роднина, който тогава живееше в друг щат и хич не му пукаше за случилото се. В крайна сметка реших да изчакам и да видя дали черепът няма да се появи отнякъде.
— Появи ли се?
— Не.
Скочих от стола си.
— Защо съдебномедицинският следовател не е направил оглед на място?
— Попита ме какво е мнението ми. Казах, че според мен не е пипано нищо друго в или около ковчега. Той обеща да се свърже с роднината от Охайо.
— И?
— Томас Редмон казал: „Затворете ковчега и ми се обадете, ако откриете главата“.
— Колко хуманно от негова страна — обади се Слайдъл.
— Редмон никога не е идвал в Шарлот, не познава този клон на фамилията и нямаше никаква представа кой лежи в гробницата.
— Проверихте ли какво е записано в гробищните регистри за Сюзън Редмон? — попитах аз.
— Да. Нямаше много информация. Само името, мястото, където е погребана, и датата. Очевидно последният ковчег е бил неин.
— Кога е била погребана.
— През 1967.
— Колко души още са положени в тази гробница?
— Четирима.
— Нито един от другите ковчези ли не беше осквернен?
— Поне така ми се стори. Но не бяха в особено добро състояние.
Слайдъл благодари на Хюлет и прекъсна връзката. За няколко секунди задържа слушалката в ръка. След това се обърна към мен:
— Какво мислиш?
— Мисля, че Фини лъже за Куерво. Може би и за Клапек.
— Какво ще кажеш да посетим гробището?
„Елмууд“ не е най-старото гробище в Шарлот. Най-старото е „Сетлърз“. Намира се на „Пета“, между „Поплар“ и „Чърч“. Гробището „Сетлърз“ е пълно с герои от Войната за независимост. Там са погребани още и хората, подписали Мекленбургската декларация за независимост, както и богатите граждани и адвентистите, пристигнали тук след войната.
Гробището „Елмууд“ е сравнително ново. Открито е през 1853 година, а първото погребение е извършено две години по-късно. Както е отбелязано в документите, това е било детето на някой си Уилям Бийти. По онова време регистрите не са се водели съвсем точно.
За известно време там не са били извършвани много погребения. Продажбите на парцели са нараснали в края на века, тъй като с откриването на текстилните фабрики населението се е увеличило. Последният парцел е бил продаден през 1947 година.
Още от самото си начало това място е било предназначено да обслужва както мъртвите, така и хората, които водят активен начин на живот. И до днес „Елмууд“ си остава популярно място за кросове, разходки и неделни пикници. Но неговите стотици акра не предлагат само сенчести поляни и прекрасни азалии. Паметниците и подредбата на гробището отразяват промените, настъпили в американския Юг.