Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
Продължих анализа си, извадих и огледах дясната половина на тазовите кости. Формата й беше типично женска. По лонното съчленение имаше дълбоки хоризонтални ръбове и бразди, а тънкият гребен на костта беше в процес на срастване с горния ръб на бедрената кост.
Отбелязах всичко това във формуляра. След това взех в ръка лявата половина на тазовите кости. По ръбовете и по повърхността на съчленяването се беше натрупал адипоцир — ронливо вещество, приличащо на сапун. Отне ми десет минути да го почистя, но установих, че характеристиките съвпадат с тези на дясната половина.
И това отбелязах във формуляра.
Тъкмо оглеждах краищата на ребрата, когато телефонът на Слайдъл иззвъня и наруши тишината. Той го измъкна от калъфчето на бедрото си и побърза да излезе навън. Както и преди, дочувах гласа му през отворената врата, но не можех да различа отделните думи.
Вторият разговор продължи по-дълго от първия. Връщах прешлените на мястото им, когато той отново влезе в гробницата.
— Риналди е получил отговор от полицейското управление на Лос Анджелис.
— Много бързо са отговорили — учудих се аз.
— Компютрите са прекрасно нещо, не си ли съгласна с мен?
Бъркхед стоеше неподвижно. Очевидно слушаше какво си говорим.
— Бърч Алекзандър Скот е купил къща на Лонг Бийч през февруари 2001 година. През лятото се е преместил да живее там с жена си Анабел и с двете си дъщери — Дона и Трейси.
— Това съвпада с разказа на Фини — отбелязах аз.
— Обаче нещата не са се развили точно така, както Бърч си ги е представял. Две години след като се преселили там, той получил масиран инфаркт и починал. Жена му все още си живее в къщата.
— А какво е станало с Дона?
— Както винаги при нея нещата са доста неясни. През 2002 година се е записала във Факултета по кинематографични изкуства в университета на Южна Калифорния. — Слайдъл съобщи този факт с голяма доза присмех в гласа. — През 2004 напуснала, за да се омъжи за Хърб Розенбърг, който тогава е бил на четирийсет и седем години. Някога чувала ли си името му?
Поклатих глава.
— Той е някакъв много важен продуцент на свободна практика. Бракът им продължил две години. Сега Дона Скот-Розенбърг живее в Санта Моника. От юли прави проучвания за телевизионен сериал.
— Риналди открил ли е телефонния й номер?
— О, да — Слайдъл размаха телефона си и изчезна отново.
— Коя е Дона Скот? — попита Бъркхед.
— Може би има нещо общо с оскверняването на тази гробница.
Прегледах една по една дългите кости.
Когато най-после се изправих на краката си, вратът и раменете ме боляха ужасно.
Ключици. Таз. Ребра. Дълги кости. Всички отличителни белези показваха, че смъртта е настъпила във възрастта между петнайсет и осемнайсет години.
Възраст. Пол. Височина. Здравина. Оцветяване. Състояние на костите.
В казана на Куерво имаше останки от чернокожа жена, починала, преди да е навършила двайсет години. Чернокожа жена, на която сега липсваха черепът, челюстта и бедрените кости.
Очевидно Сюзън Редмон беше момичето от казана.
Когато си тръгнахме от „Елмууд“, навън вече бе паднала нощ. Плътни облаци закриваха луната и звездите. На фона на тъмното небе се очертаваха още по-тъмните силуети на дърветата и надгробните камъни. Студеният дъжд продължаваше да вали и легиони дървесни жаби се надвикваха с армии скакалци. А може би бяха щурци. Няма значение. Шумът, който издаваха, беше наистина впечатляващ.
Бъркхед заяви, че е негово задължение да затвори ковчега и да заключи гробницата. Аз му обещах да върна челюстта, взета от Фини, както и черепа, и бедрените кости, намерени в казана, веднага щом шефът ми се увери, че това в действителност са изчезналите части на Сюзън Редмон. Той обеща, че ще се постарае да убеди братовчеда Томас да се бръкне за нов ковчег.
Слайдъл беше неспокоен и раздразнителен. Въпреки че беше оставил няколко съобщения, Дона Скот-Розенбърг не му се беше обадила.
Докато си закопчавах колана в колата, Слайдъл отново се обади на Риналди.
Погледнах часовника си. Девет и петнайсет. Денят се беше оказал много дълъг и изморителен. Не бях хапвала нищо след сандвича с пуйка и чедър, който изядох в управлението.
Отпуснах се назад, затворих очи и започнах да разтривам слепоочията си.
— Мацката изобщо не се е забързала да ми се обади. Ще изчакам до сутринта и след това ще я попритисна. Сега да се съсредоточим върху случая с Клапек. Има ли нещо ново?