Дяволски кости

Освен това Слайдъл позвъни на телефона на Алън Бъркхед. Той все още отговаряше за „Елмууд“ и се съгласи да се срещне с нас.

Хюлет. Редмон. Бъркхед. Три от три. Днес наистина бяхме късметлии.

Бъркхед беше висок, с бяла коса и осанка на генерал. Когато спряхме пред вратата на гробището на „Шеста“, той ни чакаше с метален лост в едната ръка и чадър в другата. Беше заваляло отново — ситен, слаб дъждец. Тежките сиви облаци обаче бяха готови да се излеят над главите ни всеки момент.

Слайдъл набързо разказа на Бъркхед за какво става въпрос и след това влязохме в гробището. Дъждът ритмично барабанеше по козирката на шапката ми и по раницата, преметната през рамо.

Някои хора смятат, че тишината е празно пространство, което трябва да се запълни. Бъркхед беше един от тях. Или може би просто се гордееше с малкото си кралство. Докато се движехме, той непрекъснато ни обясняваше разни неща.

— „Елмууд“ е истинска културна енциклопедия. Тук са погребани най-бедните и най-богатите хора на Шарлот. Ветерани от гражданската война лежат редом с роби.

Не и в района, в който се намираме в момента, помислих си аз, като видях надгробните обелиски в неокласически стил, масивните гробници, приличащите на храмови семейни крипти, украсени с прекрасно изваяни гранитни и мраморни паметници.

Докато вървяхме, Бъркхед сочеше с лоста в различни посоки. Приличаше на екскурзовод, който показва гробниците на фараоните в некропола в Тива.

— Едуард Дилуърт Лата, предприемач. С. С. Макнич — бивш кмет.

Над нас се издигаха огромни дървета, листата им блестяха, а стволовете им бяха потъмнели от влагата. Под тях растяха кипариси, чемшир и цъфнали храсти. Надгробните паметници се простираха чак до хоризонта, сиви и тъжни под непрестанния дъжд. Минахме покрай един паметник на пожарникарите, покрай малка къщичка, направена от камък и дърво, покрай мемориал на воините от армията на Конфедерацията. Забелязах най-често срещаните гробищни символи — агнета и херувими за децата, цъфнали рози за онези, които са починали млади, кръстове за православните християни, компас и квадрат за масоните.

В един момент Бъркхед спря пред надгробен паметник, на който беше гравиран слон. Тържествено прочете надписа на глас:

— Издигнат от членовете на цирка на Джон Робинсън, в памет на Джон Кинг, убит в Шарлот, Северна Каролина, на двайсет и втори септември хиляда осемстотин и осемдесета година от слона Чийф. Нека душата му почива в мир.

— Наистина ли? — изсумтя Слайдъл.

— О, да. Животното притиснало нещастния човечец до един вагон и го смачкало. Тогава този инцидент предизвикал много вълнения.

Погледът ми попадна върху женска мраморна статуя, няколко гроба по-нататък. Порази ме трогателната й поза. Приближих се да я разгледам.

Жената беше клекнала, подпряла глава на една ръка, а другата беше отпусната надолу, стискаща букет рози. Детайлите по дрехите и косата й бяха изработени много майсторски.