Евангелието на Луцифер

Фин изяде още едно парче от рибата и пак отпи от бирата. Малък яркочервен гущер се стрелна покрай крака й. Изведнъж й се стори, че цяла вечност беше минала от десетте часа на „Бритиш Еъруейз“ 757, където бе яла пилешка корма47 под втренчения поглед на бледото хлапе от предната седалка, което облизваше течащия сопол от горната си устна.

Откъм протока повя лек ветрец. Носеше се едва доловим мирис, странна смесица от гнили растения, водорасли и пушек, би трябвало да е отблъскващ, но беше някак странно освежаващ. Чувстваше се жива по един много обикновен и първичен начин. Изпитваше желание само да си легне и да не мисли за нищо, това търсеха и всички, които идваха на Бахамите. Изяде и последното парче риба.

— Още — рече Лойд. Това не беше въпрос. Той й сложи в чинията още няколко парчета от пържената риба.

Тя ги поля с втора бира.

Друг гущер притича по кола с телефона. Намираше се в рая на гущерите.

— Гекон — обясни Лойд, забелязал погледа й. — Миниатюрен беззъб алигатор. Hemidactylus frenatus. Хранят се с буболечки и прогонват паяците от помещенията.

Hemidactylus frenatus? — „Лойд крие неподозирани знания“, помисли си тя.

Лойд се обърна към Хилтс.

— Искаш стая, така ли?

— Да.

— Петдесетачка на вечер, ако не прекалявате с климатика. Ако времето е добро, гледаме мачове тук, навън. Върви със стаята.

— Мачове?

— Предимно борба. Довечера ще дават среща от средната категория, от Бразилия. Започва в осем. Бирата е евтина, а пуканките са безплатни. — Той кимна към Поатие. — Покажи им стаята, господин Поатие.

— Слушам, генерале — отвърна Поатие.

Взе чантите им, макар че бяха леки като перце и ги поведе покрай сенчестата страна на сградата с вид на голям кокошарник.

— Освен всичко май сте и пиколо? — попита Хилтс.

Поатие сви рамене.

— Дали са ми една таванска стая. Аз им водя клиенти, возя ги до летището или до града — всички са доволни. — Той остави чантите на земята и отключи с ключа, който си беше на вратата. На него висеше голям медальон с номер. Стая номер едно. Намираше се по средата на редицата.

— Номер едно?

— Единайсет. Втората единица падна и Лойд така и не я залепи.

— Тук няма единайсет стаи.

— Лойд е суеверен по отношение на числата седем и две, затова ги пропусна. — Той отключи, бутна вратата и вдигна чантите.

Фин и Хилтс влязоха след него. Ако пейзажът отвън донякъде приличаше на бахамската версия на „Психо“, то интериорът на стаята напълно си пасваше с него. Две ръждясали вградени кухненски мивки, газов котлон, две изтърбушени легла и увиснал таван. В дъното се виждаше баня с душ колкото кибритена кутийка. Подът беше покрит с изумруденозелен килим тип изкуствена трева, каквито слагаха отвън пред заведенията.