Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Озоваха се на ниска каменна пътека, която минаваше покрай едната страна на катраненото езеро. Кипящата черна субстанция миришеше отвратително, като гнили яйца, на повърхността й необичайно бавно се издуваха и се пукаха мехури. Тук долу бе още по-горещо и Джак и Зоуи свалиха якетата си.
Един от хората от ГЕСГ зяпна лявата ръка на Джак — макар той да носеше кожена ръкавица, се виждаше, че ръката му е от сребриста стомана. Това бе чудото на техниката, разработено от Магьосника специално за него преди много години.
— Какво зяпаш бе? — тросна се Лили на войника. — Не си ли виждал бионична ръка?
Джак и Зоуи гледаха най-близката кула и се опитваха да разгадаят лабиринта пресичащи се стълбища по долната й половина.
— Май трябва да слизаш, за да се изкачиш — отбеляза Зоуи. — Всички стълбища нагоре свършват малко преди моста към втората кула. Това е капан. Толкова много искаш да се добереш до моста, че се втурваш право нагоре, докато всъщност трябва да слезеш чак до нивото на езерото, да изтичаш от онази пътека там и да продължиш нагоре от другата страна.
— И през цялото време отгоре се спуска лава — каза Джак. — Така че трябва не само да се движиш бързо, но и не бива да правиш много грешки. Всяка грешка дава по-голям шанс на лавата да ти отреже пътя на връщане. А ако си прекалено бавен, попадаш в капан. И ти остава само да чакаш смъртта.
Няколко минути преди залез-слънце стояха на ниската каменна плоча и гледаха първата кула, от която ги отделяше езерото бълбукащ катран.
Петима войници от ГЕСГ, сред които Рапирата и Астро, пристъпиха напред. Носеха олекотените полимерни брони на специалните части „Делта“ и алпинистко оборудване. Бяха оставили тежките оръжия и носеха само пистолети.
— Това е екипът, който ще вземе Стълба — каза Вълка. — Най-бързите ми хора. Съгласен ли си?
Джак разпери ръце, седна и се облегна на стената.
— Нямам нищо против да оставя това на теб и звездите ти. Мразя състезания за време, при това с капани.
— Пратих двама обратно горе — каза Вълка на екипа си. — Ще наблюдават оттам и ще ви дават указания по радиото. Останалите ще чакаме тук.
— Разбрано — каза Рапирата.
Астро само кимна.
— Добре тогава, пригответе се… — каза Вълка.
Няколко минути по-късно слънцето залезе зад хоризонта, който не можеше да се види, и както всяка сутрин и вечер през последните седемстотин години, от езерото катран се издигна широка каменна плоча, за да позволи на всеки, който дръзне, да стигне до огнения лабиринт на петте кули.
Лиснаха вода върху нагорещения камък, за да го охладят. Тя засъска и се вдигна пара.
Рапирата се засили, скочи върху камъка…
… и камъкът съвсем леко потъна — и задейства сложната защитна система на лабиринта.
И системата оживя.
Първата кула избълва от подобния си на комин връх клокочеща маса нажежена лава, която незабавно започна да се стича по издълбаните на зигзаг в стените канали.
— Тръгвайте! — извика Вълка на Рапирата.
Рапирата, Астро и другите трима от ГЕСГ минаха по издигналия се от езерото камък и затичаха нагоре по тясното стълбище, по което се стигаше до първата кула.
Астро тичаше точно зад Рапирата.
— Рапира! Надясно и надолу! — извика по радиото един от наблюдателите горе.
Затичаха надясно и надолу около долната половина на кулата. Докато търчаха, Астро погледна нагоре и видя как червената лава бавно се спуска по каналите на горната половина. Дори там, където не можеше да я види, издайническото жълтеникаво сияние издаваше местоположението й.
Воден по радиото от двамата наблюдатели, петчленният екип направи пълна обиколка на кулата, като се катереше и слизаше по стълбищата — и Астро бързо разбра, че без насочване отвън много бързо щяха да се изгубят безнадеждно.
Забеляза и нещо друго — нещо, което можеше да се види едва когато се доближиш плътно до стените на кулата.
Стените не бяха от гладък камък. Повърхността им представляваше много фина мрежа от малки, насочени нагоре остри шипове. Астро ги докосна. Бяха ужасно остри. Дори най-лекият натиск бе достатъчен, за да те порежат.
И изведнъж след поредния завой се озоваха пред дългия каменен мост, който водеше до втората кула.
Втурнаха се по него. Астро продължаваше да следва плътно Рапирата. Докато тичаха, погледна нагоре и видя кипящата лава вече да се стича от върха на втората кула.