Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Тук не са се променили много неща. На мястото на пицарията има суши бар и във всички дворове се виждат големи батути за игра, покрити с есенни листа и сняг. Ерик оставя ключа на таблото, излиза от колата и тича нагоре по стръмнината. Забързва към края на склона, отваря портата и продължава навътре в градината. Мокър сняг е покрил високата пожълтяла трева. Ледени висулки блестят от счупения улук. Изсъхнали саксии се полюляват на висящите си цветарници. Ерик натиска бравата и усеща, че е заключено. Поглежда под изтривалката. Няколко мокрици се разбягват от влажния правоъгълник върху бетонната плоча. Сърцето му бие бързо. Ерик пъха пръсти под дървения парапет, но не намира ключ. Заобикаля откъм задната страна, взима един камък от лехата и го хвърля към остъклената врата на верандата. Външното стъкло се чупи и камъкът отскача обратно на тревата. Той отново го вдига и го хвърля по-силно. Цялото стъкло се чупи. Ерик се втурва, отваря вратата и се озовава в спалня, чиито стени са отрупани с картини, изобразяващи ангели и индийския гуру Сай Баба.
— Бенджамин — вика той. — Бенджамин!
Вика сина си, макар да вижда, че къщата е изоставена: всичко е тъмно и неподвижно, мирише на спарено, на застояли дрехи и прах. Бърза в посока към антрето, отваря вратата на стълбището към мазето, откъдето го лъха силна смрад. Тежка миризма на пепел, овъглено дърво и изгоряла гума. Втурва се надолу, препъва се в едно стъпало, подпира рамо в стената и успява да запази равновесие. Лампите не работят, но на светлината от високо разположените прозорци той вижда, че стаята за игри е опожарена. Подът скърца под краката му. Много от нещата са черни, но някои мебели изглеждат незасегнати. Масата с плот от фаянсови плочки е леко опушена, а ароматизираните свещи върху подноса са се разтопили. Ерик стига до вратата, която води до второто помещение в мазето. Вратата е хлабаво закачена за пантите и вътрешната й страна е напълно овъглена.
— Бенджамин — изрича с уплашен глас.
По лицето му се посипва пепел и той мига със смъдящи очи. Насред помещението има останки от нещо, което, изглежда, е било клетка, достатъчно голяма да побере човек.
— Ерик! — провиква се някой отгоре.
Спира и се ослушва. Стените скърцат. От плочите на тавана падат изгорели частици. Бавно се отправя към стълбището. Отдалеч се чува кучешки лай.
— Ерик!
Това е гласът на Юна. Той е вътре в къщата. Ерик се качва по стълбите. Юна го гледа разтревожено.
— Какво е станало?
— В мазето е горяло — отговаря Ерик.
— Нищо друго?
Ерик прави неясен жест надолу към мазето:
— Има останки от клетка.
— Довел съм куче.
Юна минава забързано през коридора към антрето и отваря вратата. Маха на униформената водачка на кучето, чиято тъмна коса е сплетена в стегната плитка. Черният лабрадор я следва плътно. Тя кимва на Ерик, моли ги да изчакат отвън, след което сяда срещу кучето и му говори. Юна се опитва да изведе Ерик навън, но се отказва, когато разбира, че няма да успее.
Лъскавото черно куче се движи енергично из къщата, души старателно, диша учестено и не спира да търси. Коремът му пулсира усилено. Животното претърсва систематично стая след стая. Ерик още стои в антрето. Прилошава му, изведнъж усеща, че ще повърне, и напуска къщата. Двама полицаи си говорят пред един полицейски микробус. Ерик излиза през портата, продължава по тротоара в посока към колата си, спира и изважда малката кутийка с папагала и туземеца. Стои с кутийката в ръка, после отива до една канавка и изпразва съдържанието й върху решетката. По челото му е избила студена пот, преглъща, като че иска да каже нещо след продължително мълчание, след което изпуска самата кутийка и чува как пада във водата.
Когато се връща в градината, Юна все още стои навън пред къщата. Той среща погледа на Ерик и поклаща глава. Ерик влиза вътре. Водачката на кучето е застанала на колене и гали лабрадора по шията и зад ушите.
— Слизахте ли в мазето? — пита Ерик.
— Разбира се — отговаря тя, без да го поглежда.
— А във вътрешната стая?
— Да.
— Кучето може би не улавя следата заради многото пепел.