Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Аманда прошепва:
— Тя ли… тя ли е отвлякла големия ми брат?
Юна я поглежда сериозно.
— Така смятаме — отговаря той.
Когато се изправя, дланите му са мокри и пот се стича по тялото му.
— Съжалявам — отново казва той. — Наистина дълбоко съжалявам.
Той слага визитката си на масата пред тях и оставя телефонен номер на терапевт и помощна група.
— Обадете ми се, ако се сетите за нещо или ако просто искате да поговорим.
Той тръгва, когато с периферното си зрение изведнъж вижда как бащата се надига.
— Чакайте… трябва да знам. Заловили ли сте я вече? Заловили ли сте я?
Юна прехапва устни, обръща се и разперва ръце:
— Не, още не сме я заловили. Но я издирваме. Скоро ще я хванем. Скоро ще я хвана, знам го.
Юна набира номера на Аня веднага щом отново се качва в колата.
Тя отговаря след първия сигнал.
— Добре ли мина? — пита тя.
— Никога не минава добре — мрачно отговаря Юна.
За кратко настъпва тишина в слушалката.
— Искаше ли нещо конкретно? — несигурно пита Аня.
— Да — казва Юна.
— Знаеш, че е събота.
— Мъжът лъже — продължава Юна. — Познава Лидия. Каза, че никога не е чувал за нея, но излъга.
— Откъде знаеш, че е излъгал?
— Очите му, очите му, когато го питах. Прав съм…
— Вярвам ти, винаги си прав. Нали?
— Да, така е.
— Ако не ти повярва човек, после трябва да изтърпи твоя упрек „нали ти казах!“.
Юна се усмихва на себе си.
— Вече ме познаваш, виждам.
— Искаше ли да кажеш нещо друго, освен че беше прав?
— Да, че отивам в Улерокер.
— Сега? Нали знаеш, че има коледно празненство довечера?
— Довечера ли беше?
— Юна — заплашително казва Аня. — Има празненство за персонала, коледна вечеря в парка Скансен. Нали не си забравил?
— Задължително ли е? — пита Юна.
— Задължително е — строго отговаря Аня. — И ще седиш до мен, нали?
— Само да не почнеш да флиртуваш прекалено след няколко чашки.
— Ще го понесеш.
— Ако бъдеш така добра да се обадиш в Улерокер и да провериш дали там има някой, с който да мога да говоря за Лидия, ще ти позволя да правиш почти всичко, което искаш, с мен — казва Юна.
— Боже, обаждам се, обаждам се — весело извиква Аня и затваря.
35.
Събота следобед, деветнайсети декември
Буцата в корема на Юна Лина почти е изчезнала, когато включва на пета и профучава през кишата на Европейски път 4 към Упсала. Психиатричната клиника Улерокер все още функционира въпреки големите съкращения в психиатричната помощ, наречени реформи, в средата на деветдесетте години на миналия век, когато от голям брой психично болни хора се очакваше да се справят сами, след като са прекарали живота си в болнични заведения. Предложени им бяха жилища, от които те бързо бяха изгонени, защото никога сами не бяха плащали сметки, нито се бяха оправяли с готварски печки и врати. Хората в болничните заведения намаляха, но бездомните се увеличиха със същата бройка. Поради политиката на неолибералите последва голяма финансова криза и изведнъж общините не разполагаха с ресурси отново да се погрижат за тези хора. Днес има само няколко действащи психиатрични клиники в Швеция и Улерокер е една от тях.
Както обикновено Аня е свършила добра работа. Когато Юна влиза през главния вход, още в погледа на момичето на рецепцията вижда, че е очакван.
Тя само казва:
— Юна Лина?
Той кима и показва полицейската си легитимация.
— Доктор Лангфелт ви очаква. Горния етаж, първата стая вдясно по коридора.
Юна благодари и тръгва нагоре по широкото каменно стълбище. Отдалече се чуват удари и викове. Мирише на цигарен дим и отнякъде се чува звук от телевизор. На прозорците има решетки. Навън има парк, приличащ на гробище, с мокри, почерняващи храсти и изгнили решетки, около които се увиват клонести растения. Изглежда потискащо — мисли си Юна и си казва, че такова място всъщност не е за оздравяване, а за изолация. Стига на площадката и се оглежда наоколо. Отляво, зад стъклена врата, има дълъг, тесен коридор. Замисля се за момент къде го е виждал преди, докато осъзнае, че е почти идентично копие на затвора Крунебергсхектет. Редиците заключени врати, висящите метални дръжки. Ключалките. Възрастна жена с дълга рокля излиза през една от вратите. Тя се вторачва в него през стъклото. Юна й кима леко, след което отваря вратата към другия коридор. Вътре се усеща силна миризма на почистващ препарат, остра миризма, напомняща хлор.