Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
След малко се навела напред и прошепнала до вратата:
— Йозеф?
Навън било тихо. Тъкмо щяла да се върне в апартамента, когато го чула да шепне от другата страна на вратата:
— Отвори.
Опитала се да не подсмърча, когато отговорила:
— Да.
— Мислеше, че ще ми се изплъзнеш?
— Не — прошепнала тя.
— Ще правиш каквото ти казвам.
— Не мога…
— Погледни през шпионката — прекъснал я той.
— Не искам.
— Направи го.
Треперейки, тя се навела напред към вратата. През широкоъгълната леща видяла стълбището. Заспалият полицай още седял на стълбите, но сега имало тъмна локва кръв на площадката под него. Очите му били затворени, но той все още дишал бързо. Евелин видяла как Йозеф се отдалечил от кръглото полезрение на шпионката. Притиснал се до стената, но после скочил и ударил шпионката силно с ръка. Евелин отскочила назад и се спънала в обувките си в преддверието.
— Отвори вратата — казал той. — Иначе ще убия полицая, ще звънна на съседите и ще ги убия. Ще започна със съседната врата.
Евелин се предала бързо, нямала повече сили. Надеждата й угаснала, когато разумът й казал, че никога няма да избяга от Йозеф. С треперещи ръце отключила вратата и пуснала малкия си брат. Единствената й мисъл била, че по-скоро би умряла, отколкото да му позволи отново да убие някого.
Рейне разказва събитията доколкото може, според това, което е узнал. Предполага, че Евелин е искала да помогне на ранения полицай и да предотврати други убийства, и затова е отворила вратата.
— Якобсон ще се оправи — казва той. — Тя го е спасила, като се е подчинила на брат си.
Кенет поклаща глава:
— Какво им става на тези хора?
Рейне уморено се почесва по челото:
— Тя спаси живота на дъщеря ти.
Кенет внимателно почуква на вратата на стаята на Симоне и я открехва. Пердетата са дръпнати и лампите загасени. Той присвива очи в тъмнината. На едно канапе вижда нещо, което би могло да бъде дъщеря му.
— Симоне — тихо пита той.
— Тук съм, татко.
Гласът идва от канапето.
— Искаш ли да е толкова тъмно? Да запаля ли лампата?
— Не мога, татко — прошепва тя след малко. — Не мога.
Кенет прекосява стаята пипнешком, сяда на канапето и прегръща дъщеря си. Тя започва да хлипа силно и сърцераздирателно.
— Веднъж — прошепва той и я погалва, — когато минавах покрай детската ти градина с патрулната кола, те видях да стоиш там с лице към оградата и да плачеш. От носа ти течаха сополи, беше мокра и мръсна и персоналът не правеше нищо, за да те утеши. Просто седяха и си говореха, напълно безразлични.
— Какво направи? — прошепва тя.
— Спрях колата и дойдох при теб.
Усмихва се сам на себе си в тъмното.
— Веднага спря да плачеш, хвана ръката ми и дойде с мен.
Той млъква.
— Само да можех да те хвана за ръка и да те отведа вкъщи и сега.
Тя кима, накланя глава към него и после пита:
— Чул ли си нещо за Сим?
Той я погалва по бузата и се чуди за миг дали да й каже истината, или не. Лекарят грубо му беше обяснил, че Шулман е загубил прекалено много кръв. Има сериозни мозъчни увреждания. Няма спасение. Никога повече няма да се събуди от комата.
— Още не знаят — внимателно казва той. — Но…
Той въздиша.
— Не изглежда добре, миличка.
Тя се тресе от ридания.