Портата на дявола

Вашингтон, окръг Колумбия, 23 юни

От офиса на Дърк Пит на двайсет и деветия етаж в сградата на НАМПД се виждаше голяма част от Вашингтон. През огромния правоъгълен прозорец той можеше да гледа част от потрепващата Потомак, монументите на Линкълн и Вашингтон и Капитолия, целият осветен в бяло през нощта.

Въпреки гледката обаче вниманието на Дърк беше насочено другаде, към монитора на компютъра, на който течеше телекоферентен разговор.

В ъгъла бе усмихнатото лице на Хирам Яйгър, компютърния гений на НАМПД. Той приличаше на току-що слязъл от харлея си – носеше кожена жилетка и дългата му посивяваща коса бе вързана на опашка.

В другия ъгъл на екрана се виждаше доста измъчена версия на Гамей Траут, която се взираше в него. Тъмночервената ѝ коса също беше прибрана назад, но по скоро по необходимост. Докато говореше, един кичур падаше на очите ѝ, тя прилежно го прибираше зад ухото и продължаваше да говори, без да му обръща внимание.

Въпреки очевидната ѝ болка и тъмнината в очите ѝ, тя, изглежда, се беше взела в ръце. Определено бе помогнала на Дърк да направи голяма крачка напред към разрешаването на мистерията около потъването на „Кинджара Мару”.

Докато Гамей обясняваше теорията, до която бяха стигнали с лекаря на „Матадор”, Пит се възхищаваше на силата ѝ и на предаността ѝ. Такива качества не бяха рядкост в НАМПД, но те винаги изгряваха най-ярко при най-мрачните обстоятелства.

Докато Пит слушаше и задаваше въпроси, когато сметнеше за уместно, Яйгър си водеше бележки и изсумтяваше по някое: „ Аха!” или „ Ясно!”.

Щом Гамей замълча, Пит се обърна към Яйгър:

– Можеш ли да направиш симулация на това, което тя описа.

– Мисля, че да – отвърна Яйгър. – Ще е изстрел в тъмното, но пък може да ти даде известен ориентир.

– Това няма да е достатъчно, Хирам. Искам по-конкретен ориентир.

– Разбира се – отвърна Яйгър, като едва процеди думата. – Но колкото и да ми се иска, мога да ти кажа само каква мощност е нужна и как може да се постигне. Така че ако държиш на конкретиката, ще са ми нужни още данни.

– Започвай работа – каза Пит. – Обзалагам се на каса вносна бира, че ще имаме още данни, преди да си приключил с първата обиколка.

– Канадска ли? – попита Хирам.

– Или немска. Победителят избира.

– Става. Заемам се.

Неговата част от екрана потъмня, а Дърк се обърна към Гамей.

– Няма да те питам как си – каза той. – Искам само да знаеш, че се гордея с теб.

Тя кимна.

– Благодаря. Благодаря и за това, че си наредил аз да изследвам мострите. Това ми помогна… помогна ми да се съвзема.

Пит се смути.

– Никога не съм нареждал такова нещо.

– Но лекарят… – започна тя и на лицето ѝ за първи път се появи усмивка.

– Значи нарежданията са били медицински – предположи Пит.