Град на паднали ангели

трябваше стая.

— Не знаех, че Клеъри ще идва — каза Саймън, макар и да не му се стори странно;

предположи, че срещата за тортата е била отменена или нещо такова. Дори нямаше сили да

се ядоса, че Джейс се е оказал такъв ужасен бодигард. Все пак не вярваше, че приема

личната му безопасност особено на сериозно. Надяваше се двамата с Клеъри да се разберат,

какъвто и да им беше проблемът.

— Няма значение — усмихна се Изабел. — Само ние сме. Искаш ли да отидем някъде и…

Един глас, много познат глас, проговори от сенките.

— Саймън?

О, не, не сега. Не точно сега.

Той бавно се обърна. Ръката на Изабел все още леко обгръщаше кръста му, макар да знаеше,

че няма да остане за дълго там. Не и ако момичето, което проговори, беше тази, която

предполагаше.

Тя беше.

— Мая? — попита той.

Мая излезе на светло и застана срещу него, гледайки го невярващо. Къдравата й коса беше

залепнала на главата от дъжда, кехлибарените й очи бяха ококорени, дънките и якето бяха

прогизнали. Тя стискаше навит на руло лист хартия в лявата си ръка.

Саймън забеляза смътно, че членовете на групата покрай тях бяха забавили крачка и открито

ги зяпаха. Изабел свали ръка от кръста му.

— Саймън? — попита тя. — Какво става?

— Каза ми, че си зает — рече Мая, поглеждайки Саймън. — Тази сутрин някой пъхна това

под вратата ми.

Тя му подаде навития лист хартия; веднага се виждаше, че е един от флаерите за концерта на

групата тази вечер.

Изабел местеше поглед от Саймън към Мая, на лицето й бавно се изписа разбиране.

— Чакай малко — каза тя. — И вие ли се срещате?

Мая вдигна брадичка.

— А вие?

— Да — отвърна Изабел. — От няколко седмици.

Мая присви очи.

— Ние също. Излизаме от септември.

— Не мога да повярвам! — каза Изабел. Изглеждаше искрено изненадана. — Саймън? — тя

се обърна към него с ръце на кръста. — Имаш ли обяснение?

Момчетата най-накрая бяха натъпкали всичко във вана, барабаните бяха на задната седалка,

а китарите — в багажника; сега се мотаеха около колата и ги гледаха открито. Ерик сложи

ръце около устата си подобно на мегафон:

— Дами, дами! — припя той. — Няма нужда да се биете. Саймън ще стигне за всички.

Изабел се обърна рязко и отправи към Ерик толкова ужасяващ поглед, че той млъкна на

мига. Вратите се затръшнаха и колата потегли. Предатели, помисли си Саймън, макар че,

честно казано, сигурно си мислеха, че той така или иначе щеше да се прибере с колата на

Кайл, паркирана зад ъгъла. Стига да оживееше.

— Не мога да повярвам, Саймън — каза Мая. И тя стоеше с ръце на кръста, подобно на

Изабел. — Къде ти е умът? Как можа да ни измамиш така?

— Не съм мамил — запротестира Саймън. — Не сме имали уговорка да не излизаме с други!

— после се обърна към Изабел. — С теб също! А и знам, че ти излизаш с други…

— Не и с някой, когото познаваш — каза рязко Изабел. — Не с твои приятели. Какво ще

стане, ако разбереш, че излизам с Ерик?