Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
– Разбира се, мила – тонът на Брага бе по-топъл. Принцесата се мах-
на от прозореца и се отправи към изхода. – О, само още нещо.
130
Майкъл Дж. Съливан
Ариста се спря на прага и се обърна през рамо.
– Какво има?
– Уайлин докладва също, че кинжалът, с който е убит баща ти, е из-
чезнал от хранилището. Имаш ли някаква представа къде би могъл да бъ-
де? – тя се обърна, за да се изправи с него лице в лице:
– В кражба ли ме обвиняваш?
– Просто задавам въпрос, Ариста – изпуфтя ядосано ерцхерцогът. –
Не е нужно да си толкова упорита с мен. Само се опитвам да си върша
работата.
– Работата? Струва ми се вършиш нещо много повече от това. Не, не
зная нищо за кинжала и престани да ми досаждаш със зле прикрити като
въпроси обвинения. Направи го пак и скоро ще видим кой управлява тук!
Ариста изхвръкна от кабинета на Брага, принуждавайки Хилфред да
се позатича, за да не изостане. Бързо прекоси централната кула на път
за покоите. Помоли Хилфред да остане на пост и изтича по стълбите на
личната си кула. Влезе в стаята си, затръшна вратата и я заключи, допи-
райки скъпоценния камък от огърлицата си.
Дишайки тежко, тя поспря за момент с притиснат към вратата гръб.
Опита се да се успокои. Стаята сякаш се олюляваше като фиданка по вре-
ме на буря. Напоследък често се бе чувствала така. Светът като че се за-
вихряше около нея. И все пак това бе нейното убежище, нейното свети-
лище. Това беше единственото място, където се чувстваше в безопасност, където съхраняваше тайните си, където можеше да се упражнява в магия
и където мечтаеше.
Макар че бе принцеса, стаята й беше много скромна. Беше виждала
спалните на графските дъщери и дори една баронеса можеше да се похва-
ли с по-елегантни покои. Нейната стая не можеше да претендира за срав-
нение, изглеждаше твърде малка и аскетична. Но това бе така по собствен
избор на Ариста. Би могла да си избере някоя от по-големите, по-пищно
украсени спални в кралското крило, но се спря на тази кула заради изола-
цията и трите прозореца, които откриваха гледка към всички земи около
замъка. Дебели червени завеси сливаха пода и тавана, прикривайки го-
лия камък. Бе се надявала, че те ще се окажат достатъчна защита и срещу
студа, но за съжаление надеждите й не се оправдаваха. Свиреп студ чес-
то гарнираше зимните нощи, присмивайки се ледено на опитите да бъде
прогонен с малката камина. И все пак мекото присъствие на завесите пра-
веше стаята да изглежда по-топла. Четири огромни възглавници се изля-
гаха върху малко легло с балдахин. Нямаше място за по-голямо. До лег-
лото имаше малка маса с кана в леген за миене. До нея стоеше гардероб, 131
Конспирация за Короната
завещан от майка й заедно със сандъка за чеиза. Солидното ковчеже със
заплашителна ключалка стоеше до таблата на леглото. Мебелите в стаята
се изчерпваха с тоалетна масичка, огледало и малък стол.
Прекоси стаята и седна пред тоалетната масичка. Разположеното до
него огледало бе пищно украсено. Стъклото бе по-ясно от повечето и бе
обрамчено от два елегантни лебеда, отдалечаващи се един от друг. То съ-
що някога бе принадлежало на майка й. Нежно си припомни нощите, в
които бе стояла пред него и наблюдавала отражението, докато родител-
ката решеше косите си. На масата държеше сбирката си четки за коса.
Имаше много, по една от всяко посетено от баща й кралство, включител-
но четка със седефена дръжка от Уесбаден и махагонова със зъби от рибя
кост от екзотичния пристанищен град Тур Дел Фур. Видът им събуди у
нея спомена за дните, когато баща й се връщаше вкъщи със скрита зад
гърба ръка и лукав блясък в очите. Сега огледалото с лебедите и четките
бяха единственото нещо, останало от родителите й.
С рязко движение помете четките от масата. Защо се бе стигнало до
това? Тя заплака тихо; нямаше значение. Имаше още работа за вършене.
Бе започнала неща, които трябваше да приключи. Брага ставаше по-по-
дозрителен с всеки изминат ден – времето изтичаше.
Отключи и отвори сандъка. От него извади нещо омотано в пурпу-
рен плат. Колко иронично, помисли си тя, че използва точно този плат. В
него баща й бе увил последната й подарена от него четка за коса. Пос-
тави вързопа на леглото си и го разви, за да разкрие едноострия кинжал.
Острието все още бе изцапано с бащината кръв.
– Остава ти само още една задача – каза тя на ножа.
* * *