Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
Работеше в една мръсна сграда на „Шария Бур Саид“. Бюрото му беше забутано в ъгъла на задимено помещение, което споделяше с още четирима колеги. Халифа пристигна малко след девет и след като си размениха обичайните любезности и пиха чай, двамата детективи се захванаха за работа.
— Значи се интересувате от стария Икбар — каза Тауба и запали нова цигара, макар че фасът на предишната още димеше в препълнения пепелник.
— Мисля, че е възможно случаят да е свързан с един наш случай в Луксор — отвърна Халифа.
Тауба издиша две струи дим през ноздрите си.
— Кофти работа. Имали сме какви ли не убийства, но като това… Направо са го накълцали. — Той бръкна в чекмеджето, извади една папка и я сложи на бюрото. — Докладът на патолога. Многобройни рани от остър предмет по лицето, ръцете и тялото. И изгаряния.
— От пура ли?
Тауба изръмжа утвърдително.
— Ами раните? От какво са причинени.
— Интересно. Патологът не беше сигурен. Метален предмет, но прекалено къс и широк, за да е нож. Смята, че може би е археологическа мистрия.
— Мистрия ли?
— Нали се сещате, като зидарска мистрия. От тези за замазване, запълване на дупки с цимент и такива работи. Така пише в доклада.
Халифа отвори папката и прочете доклада. Снимките на стареца мъртъв на пода на магазина си и след това на голия му труп върху масата за аутопсии го накараха да потръпне. Коментарите на патолога се покриваха почти дословно с онези на Ануар в доклада му за Абу Наяр.
„Видът на инструмента, причинил гореописаните наранявания, е неизвестен“ гласеше документът в типичния сух, дехуманизиран стил на всички подобни документи. „Патологията на разрезите е несъвместима с рани, причинени от нож. Формата и ъгълът на раните предполага, че са нанесени вероятно с мистрия, каквато използват строителите, археолозите и др., въпреки че за това няма категорични доказателства.“
Халифа задържа погледа си върху думата „археолози“, преди да погледне отново към Тауба.
— Кой е открил тялото?
— Собственикът на съседния магазин. Заподозрял нещо, когато Икбар не дошъл на работа. Вратата не била заключена, влязъл и го намерил.
— И кога е станало това?
— В събота сутринта. Изобщо не знам как вестникарите успяха да се доберат толкова бързо. Имам чувството, че те извършват половината престъпления в Кайро, за да има какво да пишат на другия ден.
Халифа се усмихна.
— Икбар занимаваше ли се с антики?
— Сигурно. Всички за този бизнес се занимават с антики. Няма досие при нас, но това не значи нищо. Ресурсите ни стигат да се занимаваме само с едрите риби. Когато става въпрос за инцидентни простъпки, сме склонни да си затваряме очите, иначе трябва да напълним всички затвори оттук до Абу Симбел.
Халифа прелисти още веднъж доклада и отново стигна до думата „археолози“.
— Чували ли сте напоследък за нещо необичайно на пазара, на антики?
— Какво необичайно?
— Нещо много ценно. За което си струва да се убива?
Тауба сви рамене.
— Не се сещам. Имаше някакъв грък, дето изнасяше артефакти, маскирани като репродукции, но това беше преди няколко месеца. Не се сещам за нищо по-скорошно. Освен ако не броим онази работа в Сакара.
Халифа вдигна поглед.
— Сакара?
— Вчера следобед. Двама англичани се замесили в престрелка и избягали с откраднато такси. Очевидно жената е взела нещо от една от къщите при разкопките.
Той подвикна към другия край на стаята на единия от колегите си, възпълен мъж с огромни петна от пот под мишниците.
— Ей, Хелми! Ти нали имаше приятел в управлението на Гиза. Какво казва за стрелбата в Сакара?
— Нищо особено изръмжа Хелми и захапа огромно парче сладкиш. — Никой не знае какво става, освен че жената е взела нещо. Някаква кутия или нещо подобно.
— Имат ли представа коя е?
Хелми набута поредната порция сладкиш в устата си и сиропът потече по брадата му.
— Дъщеря на един от археолозите. Един от инспекторите в тефиша я познал. Някой си Мъри или нещо такова.
„Мъри — помисли Халифа. — Мъри.“
— Не е ли Мъдрей? Майкъл Мъдрей?
— Същият. Почина преди два-три дни. Инфаркт. Дъщерята открила тялото.