Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
Халифа извади от джоба си бележник и химикалка.
— Я да видя дали съм разбрал правилно: жената намира тялото на баща си преди два дни, след това се връща вчера и взема нещо от къщата при разкопките…
— Шофьорът, който ги е возил, смята, че са го взели от някаква гробница — каза Хелми. — Каза, че излезли в пустинята, взели нещо като кутия за пица…
— Ако не намесиш храна, няма да си ти, Хелми! — извика един от колегите му.
— Цуни ми гъза, Азиз… та взели кутията, върнали се и някой започнал да стреля по тях. Но след това хората от селото отдолу казали, че стрелял онзи, дето бил с жената. Казвам ти, никой не знае какво става.
— Знае ли се кой е мъжът?
Хелми поклати глава. Халифа се замисли.
— Има ли възможност да говоря с приятеля ти от Гиза?
— Няма проблем, но едва ли ще ти каже нещо повече. Както и да е, него го отстраниха от случая. Ал-Мухабхарат пое нещата миналата нощ.
— Тайните служби? — Халифа се изненада.
— Явно искат да покрият нещата. Лоша реклама на Египет и освен това е замесена туристка. Даже не го пуснаха по новините.
Халифа драсна нещо в бележника си.
— А с някой друг бих ли могъл да говоря? — попита след кратка пауза.
Хелми бършеше трохите от бюрото си.
— Мисля, че в британското посолство има някакъв, дето познава жената. Ортс или нещо такова. Младши аташе. Само това знам.
Халифа си записа името и пъхна бележника джоба си.
— Мислите ли, че са свързани? — попита Тауба.
— Нямам представа. Не виждам никаква очевидна връзка. Просто интуиция… — Той спря, без да довърши изречението, и взе доклада на патолога. — Може ли да го копирам?
— Разбира се.
— Освен това искам да огледам магазина. Възможно ли е?
— Няма проблем.
Тауба бръкна в бюрото си и извади един плик.
— Адресът и ключовете. Намира се на Хан ал-Халили. Свалили сме всички отпечатъци и сме прибрали веществените доказателства.
Той го подхвърли на Халифа, който го хвана и се изправи.
— До няколко часа ви го връщам.
— Спокойно. Аз съм тук до късно. Винаги седя до късно, по дяволите.
Стиснаха си ръце за довиждане и Халифа тръгна към вратата. Вече беше почти излязъл, когато Тауба му извика:
— Ей, Халифа, забравих да ви попитам… родата ви не беше ли от Назлат ал-Самам?
Халифа се поколеба.
— От Порт Саид е — каза и изчезна в коридора.
Луксор
Нещото, за което Дравич съжаляваше най-много през живота си, единственото нещо, за което съжаляваше, беше, че не уби момичето. След като я беше изчукал, трябваше да й пререже гърлото и да я хвърли в някоя яма. Но не го беше направил. Беше я оставил да си пълзи. И тя естествено беше допълзяла право в полицията и им беше разказала какво е направил — и бум! Беше дошъл краят на кариерата му.
Добре, беше си намерил добър адвокат и бяха убедили съдебните заседатели, че всичко е било по взаимно съгласие. Но калта остана. Светът на египтологията е малък и не след дълго всички знаеха, че Каспар Дравич е изнасилил една от доброволните си сътруднички и, което е по-лошо, се е измъкнал ненаказан. Субсидиите пресъхнаха, отказваха му концесии и издателите престанаха да отговарят на обажданията му. На трийсет години с приключена кариера. Защо, защо просто не я беше убил? Повече никога не би направил същата грешка. Оттогава никога не беше правил същата грешка.
Той тръсна глава, за да се върне в настоящето, и махна на съдържателя на кафенето да му донесе още кафе. На съседната маса двойка руси скандинавци, момче и момиче, се бяха надвесили над някакъв туристически справочник и бележеха нещо с химикалка. Момичето беше привлекателно, с плътни устни и дълги бели крака. Дравич си позволи да пофантазира малко как тя крещи в болезнен екстаз, докато й го вкарва в стегнатия розов анус, но след това се насили да върне съзнанието си към работата по гробницата.
Почти цялата предишна нощ бяха изнасяли последните артефакти — дървената погребална плоча, базалтовия Анубис, алабастровите съдове. Беше останал само ковчегът, ярко боядисан и изписан с нескопосни йероглифни текстове. Щяха да го изнесат тази вечер. Всичко друго беше сложено в сандъци и изпратено на юг към Судан, откъдето щеше да стигне до пазарите на Европа и Далечния изток.
Добра стока, една от най-добрите, които беше виждал. Късния период, Двадесет и седмата династия, сто отделни предмета, груба изработка, но всичките в добро състояние — трябваше да изкарат няколкостотин хиляди, ако не и повече. Което при десет процента комисиона означаваше доста тлъста сума за него. Сравнено с голямата плячка обаче това беше нищо. Сравнено с голямата плячка всичко, което някога беше изнасял контрабандно, беше нищо. Това щеше да е ударът на живота му. Късметът, който чакаше. Краят на всички неприятности.