Спомен за светлина

Тя измърмори недоволно и стана. Гавин сигурно беше прав, макар да си спомняше, че _определено_ се беше подразнила от тона му. Никой не го беше поправил за това обаче, дори Нинив. Егвийн потърка слепоочията си. Главоболието не беше толкова лошо, колкото онези, които бе имала, докато Халима се „грижеше” за нея, но все пак болеше. Тялото й несъмнено изразяваше недоволство от безсънието, с което го бе натоварила през последните седмици.

Скоро след това - облечена, измита и почувствала се _малко_ по-добре - тя излезе и завари Гавин седнал на писалището на Силвиана. Преглеждаше доклад, без да обръща внимание на новачката, задържала се близо до вратата.

- Щеше да те обеси от прозореца за пръстите на краката, ако те видеше, че правиш това - каза сухо Егвийн.

Гавин се стресна.

- Не е доклад от нейния куп - възрази той. - Последната вест от сестра ми за Кемлин. Дойде през портал за теб само преди минути.

- И ти го четеш?

Той се изчерви.

- Светлината да ме изгори, Егвийн. Това е _Домът_ ми. Не беше запечатано. Помислих…

- Няма нищо, Гавин - каза тя с въздишка. - Да видим какво казва.

- Не е много. - Подаде й листа с гримаса. Кимна на новачката и тя излезе и след миг се върна с поднос съсухрени ябълки, хляб и кана мляко.

Егвийн седна на писалището да хапне. Почувства се гузно, след като новачката напусна. Повечето Айез Седай от Кулата и войниците лагеруваха в палатки на Полето на Мерилор, а тя се хранеше с плодове, колкото и стари да бяха, и спеше в удобно легло!

Все пак доводите на Гавин бяха разумни. Ако всички мислеха, че е в палатката си на Полето, възможните убийци щяха да ударят там. След като едва не беше загинала от ръцете на сеанчанските главорези, беше склонна да приеме някои допълнителни предпазни мерки. Особено тези, които й предлагаха малко добър нощен сън.

- Онази сеанчанка - отрони Егвийн, загледана в чашата си. - С иллианеца. Говори ли с нея?

Гавин кимна.

- Поръчах на няколко стражи от Кулата да ги пазят. Нинив гарантира за тях, донякъде.

- Донякъде?

- Нарече жената объркана, смотана и още няколко неща в този дух, но каза, че вероятно няма да ти навреди _нарочно_.

- Чудесно.

Какво пък, една сеанчанка, желаеща да говори, може би щеше да й е от полза. Светлина! Ами ако й се наложеше да воюва с тях и с тролоците едновременно?

- Не си се вслушал в собствения си съвет - каза тя, като видя зачервените очи на Гавин.

- Някой трябваше да пази вратата - отвърна той. - Ако бях повикал стражи, всички щяха да разберат, че не си на Полето.

Тя отчупи залък хляб - от _какво_ ли беше направен? - и погледна съобщението. Прав беше, но не й харесваше мисълта, че ще започне ден като този, без да е спал. Стражническата връзка щеше да му помогне само дотук.