Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
Не би трябвало да се съгласява. Искаше твърде много от нея. Памела отвори уста, за да каже „не“, но после си помисли за нощта, която трябва да прекара без него — щеше да е като утринно небе без слънчева светлина — мрачно… празно… какъвто стана животът й. Не, няма да се върне към този живот, дори ако трябва да поеме риска сърцето й да бъде разбито. Сега поне знае, че то отново е живо.
— Чудесно! — каза тя като се постара гласът й да прозвучи безразлично. — Можеш да ме заведеш на вечеря. И без това „Закускус Максимус“ не се брои за истинско ядене.
— Добре, той ще избере мястото — каза Артемида с доволна усмивка.
— Чудесно — повтори Памела. — Ако се срещнем в осем часа, ще имаш ли достатъчно време да оправиш семейните си дела?
Артемида кимна леко на брат си.
— Да — отвърна той. — Ще те взема от стаята ти.
— Не! — отвърна Памела твърде бързо. Прочисти гърлото си и се изкашля леко, сякаш изстреляната дума беше гъдел, а не автоматична реакция. — Ще се срещнем в италианския ресторант, точно както преди.
Тя моментално съжали, че каза „точно както преди“. Точно както предишната нощ, когато… бяха завършили в леглото и се любиха до следобед…
Усмивката му беше като ласка — той си спомняше много добре какво се случи предишната нощ.
Този път Памела тръгна, без нищо да я спре.
Седемнайсета глава
Безплътният матов портал трептеше, докато божествените близнаци преминаваха от съвременния свят в света на Олимп. Квадратната челюст на Аполон беше стегната, а в очите му блестеше гняв. С рязък жест той направи знак на сестра си да го последва извън препълнената зала за пиршества.
— Нямах намерение да… — шепнешком просъска Артемида, но мрачният поглед на Аполон я накара да замлъкне.
— Не и преди да стигнем в моя храм! Сами! — процеди той през зъби, усмихвайки се и поклащайки глава в любезно „не“ към Афродита, която се опита да го привика с ръка към файтона, на който се бе облегнала. Богинята на любовта бе заобиколена от ято смеещи се напеи12, които бяха свалили оскъдните си дрехи и упражняваха танц на плодородието, включващ сложни вълнообразни движения на корема.
— Напеите са ужасни клюкарки — прошепна Артемида заговорнически.
Аполон я стрелна с поглед на отвращение.
— Всички са такива. Всички сте такива!
— Какво искаш да кажеш?
Той я стисна за лакътя.
— Не тук! И не сега!
Братът и сестрата продължиха през Олимпийските градини. Отвръщаха с учтиво „здравей“ и отклоняваха с израз на съжаление отправените към тях безброй покани за забава и веселие, докато стигнаха до златните врати на храма на Аполон.
Щом се озоваха в личните покои на бога, той се нахвърли върху сестра си.
— Не мога да повярвам каква глупава сцена разигра с Памела! Какво си мислиш? Или просто въобще не мислиш? Ти едва не съсипа всичко!
— Да съсипя всичко? — подигравателно запита тя. — И кое всичко имаш предвид? Вълнуващия роман между вас? Връзката още съществува, Аполоне! Усещам веригите на призоваването. Все още съм свързана с нея. Какво не е наред? Защо още не си правил любов с нея?
Аполон отбягна пронизващия поглед на сестра си.
Очите на Ловджийката се разшириха.
— Ти си правил любов с нея!? — прошепна тя. — И желанието на сърцето й въпреки това не е изпълнено.
Кимването на Аполон приличаше повече на спазъм. Той отиде при една покрита със стъкло маса, изваяна под формата на препускащата му блестяща колесница и взе бокала, който винаги стоеше там, пълен с вино.
— Ти нямаше представа, че не си изпълнил желанието й от призоваването. Това не беше въпрос, но след като отпи голяма глътка, Аполон отвърна:
— Абсолютно никаква.
— Не разбирам какво става — продължи сестра му. — Правенето на любов добре ли мина? Тя откликваше ли ти?
Той й хвърли гневен поглед над бокала.
— Разбира се, че мина добре! Не съм неопитен младеж!
— Значи я задоволи?
Аполон се намръщи.
— Да.
— Съвсем сигурен ли си? Нали знаеш — често мъжете само мислят, че са накарали една жена да стигне до оргазъм, докато всъщност…
— Тя не се преструваше с мен! — викна Аполон.
Стените на храма проблеснаха с ослепителната светлина на избухваща звезда. Артемида бързо прикри очи, изчаквайки гневното му избухване да премине.