Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
— Казах му да остане на разположение. Естествено, той няма търпение да изпълни задачата си. — Война се изкикоти като дете. Момичетата, които разтриваха врата му, се усмихнаха вяло. Той се наведе напред и се сопна на едната. — Малко по-надолу. — Останалите трима зърнаха голите й загорели гърди зад тлъстите гънки на Война, които се разливаха над банските му. — Да разбирам ли, че сте съгласни той да влезе вътре? — попита Война и вдигна очи към екрана.
— Естествено — отвърна делово Смърт.
Останалите двама кимаха.
— Има още нещо — добави Война след кратко мълчание. Наслаждаваше се на информацията, която другите не знаеха, и искаше да удължи удоволствието си от неведението им.
— Престани с тази мелодрама — тросна се Чума.
Война се изкикоти, но по сбръчканите му бузи се изписа омраза. С удоволствие би поставил главата на Чума в менгеме и би навивал дръжката, докато черепът му се пръсне като презряла диня.
— На терена има някаква странна група спасители.
— Спасители? — попита Завоевание, но с напълно безизразно лице.
— Моите хора докладваха за присъствието на странен самолет пред конферентния център. Изникнал от нищото. Става въпрос за малка група, която обаче разполага с невиждани технологии.
— Какви технологии?
Война сви леко рамене.
— Не разполагам с подробности.
— Можеш ли да ни предоставиш снимки или видео?
— Ще се опитам.
— Откъде са тези хора? — попита Чума.
— Нямам представа.
— За какво са там?
Война отново сви рамене.
— И аз самият току-що получих новината.
— Това не ми харесва — каза мрачно Завоевание.
— Да, съгласен съм, на мен също — отвърна Смърт. — Но вече отидохме прекалено далеч и няма връщане назад. Дракон трябва да довърши задачата. И — добави той, като изгледа злобно монитора — трябва да съберем информация за тези спасители. Никога не се знае, господа. От тази операция можем да спечелим повече, отколкото само от премахването на досадника Форман.
58.
Четиристранната връзка с Вашингтон, Лондон и въздушното пространство над Атлантическия океан прекъсна и Война нареди на момичетата да закарат шезлонга му на сянка. На сребърен поднос го чакаше вторият му ментов джулеп за деня. До него имаше пълна чиния с пикантни крилца. Компютърът все така си беше на количката до шезлонга.
Война набра нещо на клавиатурата и на екрана се появиха изображения. Бяха неясни и размазани. Обработи снимките със специална програма, но никаква полза.
Изруга и отвори видеовръзка с човек, който се намираше близо до Калифорнийския конферентен център в Лос Анджелис. Гласът на Война беше изкривен, а лицето — замаскирано, така че този, на когото се обаждаше, нямаше представа за самоличността му. На екрана се появи млад мъж. Казваше се Джеръми Никълс, англичанин, фотограф на „Лос Анджелис Таймс“. Вградената камера на лаптопа му размазваше и забавяше изображението. В косата на Никълс имаше прах, а ризата му беше мръсна. На шията му висяха два професионални фотоапарата, последна дума на техниката. Той заговори с треперещ глас, беше уплашен и травмиран от видяното.
— Какво мога да направя за теб?
— Какво можеш да направиш за мен? Ти си фотограф, нали така?
Младият мъж не отговори, само се взираше в маскираното лице на екрана.
— Ти си професионален фотограф, нали така, г-н Никълс?
— Какво не е наред?
Война се изкикоти. Въпреки маскировката Никълс видя как плътта на дебелака се тресе.
— Снимките на самолета. Толкова са размазани, все едно са правени от хлапета в предучилищна възраст. Ето това не е наред.
Младият мъж изглеждаше объркан.
— Това е невъзможно.
— Не ги ли погледна, преди да ги изпратиш?
— Не… Искаше ги бързо, затова веднага ги пуснах по мейла.
— Виж ги — каза Война.
И фотографът се взря в екрана, на който се виждаше една от снимките.
— О!
— О, я! Смятам, ще се съгласиш, че не ми вършат никаква работа, г-н Никълс.
Фотографът не го слушаше.
— Използват някаква система за изкривяване на изображението — каза той сякаш на себе си.