Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Попълни домашния си адрес, имейла, номера на мобилния си телефон.
В петнайсет и пет остави документите си на бюрото на мис Фарланд.
След това взе Евростара, за да прекара коледната ваканция в Париж.
В плик, надписан на името на мис Фарланд, пъхна една писалка със златиста Айфелова кула, която примигваше в тъмното.
Втора част
Животът обича да се забавлява.
Подарява ни диамант, скрит под билет за метрото или закътан между гънките на завесата. Стаен в дума, в поглед, в леко глуповата усмивка.
Подробностите не бива да се пренебрегват. Те изпъстрят житейския ни път с малки бели камъчета. Обикновено грубите хора, вечно бързащите, онези с боксьорските ръкавици, припрените и напористите, които вдигат много пара, пренебрегват подробностите. Устремили поглед към тежкарското, импозантното, лъскавото, не желаят да изгубят дори минута и да се наведат за нещо дребно — монета, сламка, трепереща човешка ръка.
Ако се наведем, ако спрем времето за миг, ще открием диаманти в протегнатата ръка…
Или в боклука.
Това се случи с Жозефин през нощта на 21 декември.
Очертаваше се хубава вечер.
Ортанс се връщаше от Англия и животът внезапно ставаше по-забързан. Изникваха хиляди неща за разказване, хиляди планове, хиляди песни за тананикане, хиляди неща за пране, че и блузата с хилядите басти за гладене, хиляди вълнуващи приключения, напомни ми да звънна на Марсел да го питам… и телефонни обаждания, и списъци, и знаеше ли, че, и кажи ми защо, и чудесното преживяване, за което разказа на майка си и на сестра си, седнали в кухнята — историята с витрините на „Хародс“. Представяш ли си, мамо, ти даваш ли си сметка, Зоенце, две витрини, на които с големи букви ще бъде изписано името ми на „Бромптън Роуд“ в Найтсбридж! Две витрини „Ортанс Кортес“ в най-посещавания лондонски магазин! Е, признавам, не е най-шикозният, нито най-изисканият, но за сметка на това е посещаван от най-много туристи, най-много милиардери, най-много хора, дошли да се насладят на моя уникален, изключителен талант!
Разперила широко ръце, тя се въртеше вихрено из кухнята, антрето, хола, грабна Дю Геклен за лапите и го завъртя, въртеше го, без да спира, истински цирков номер, бедният дебел и непохватен Дю Геклен не знаеше дали да се остави да го влачат, учудено гледаше Жозефин с поглед тревожен и молещ за одобрение, накрая се нагаждаше към стъпките на Ортанс и показваше радостта си с оглушителен лай.
— Ама сигурна ли си, че си спечелила конкурса? — попита я Жозефин, след като Ортанс, останала без дъх, се тръшна на един стол.
— Не само сигурна, мамо, сто процента сигурна. Няма начин! Натъпках сивито си с живописни и суперважни факти и случки. Развих две идеи, едната според мен гениална: „Какво да правим със сакото зимно време?“. Да го носим над дебел пуловер, наметнато, като жилетка, небрежно завързано на кръста, да го ушием от дебел вълнен плат, за да наблегнем на това, че може да служи за палто? Защото зимно време наистина си блъскаме ума какво да правим със сакото! Само по сако ни е студено, завираме, ако го носим под палтото. Да преоткрием сакото! Да го скроим по-обемно, но без да утежняваме силуета, да го направим по-леко, без да рискуваме да пипнем бронхопневмония. Раздиплих темата, приложих скици. Впечатлих мис Фарланд, аз ще съм избраницата… нямаш грижа!
— Кога ще разбереш?
— На втори януари. Телефонът ми ще звънне и ще ми съобщят, че съм избрана. Да знаете само… не ме сдържа на едно място! Остават ми десетина дни да родя някаква идея, ще обикалям Париж, ще зяпам витрините, ще мисля само за това и ще открия идеята, гениалната идея, а после ще трябва само да я илюстрирам. Бум и пляс! И ставам кралицата на Лондон!
Тя се надигна от стола и весело подскочи, демонстрирайки оптимизма и прекрасното си настроение.
— За да го отпразнуваме, довечера ще ти направя ронлив ябълков пудинг! — обяви Зое, подръпвайки тениската с Готиния Джо30, подарък от Ортанс.
— Благодаря, Зойченце! Ще ми дадеш ли рецептата, за да го направя на момчетата у дома? Толкова неща имам да ми прощават!
— Да! Да! — провикна се Зое, поласкана от оказаната й чест и от възможността да бъде част от лондонския й живот. — Ще уточниш, че е от мен, нали? Ще им кажеш, че аз съм ти я дала…
И тя побягна към стаята си да донесе безценната черна тетрадка и да започне приготовленията за пудинга.
30
Едно от превъплъщенията на кучето Снупи от комикса „Фъстъци“ на Чарлс Шулц. — Б.пр.