Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Мис Фарланд учудено я наблюдаваше.
— И си въобразявате, че ще ме спечелите с празните си приказки?
— Да. Нямам още двайсет, французойка съм, втора година в „Сейнт Мартинс“. Първата година от хиляда кандидати приеха седемдесет. Темата на ревюто ми за курсовата работа беше: Sex is about to be slow. Кейт Мос дефилира c един от моите модели. Това вече мога да ви го докажа, имам го на DVD, има и рецензии, публикувани в печата… и накрая, знам, че съм най-добрата сред петдесетте кандидати за работата.
Мис Фарланд оглеждаше, без да се смущава, черното вталено палто, навитите ръкави, джинсите „Балмен“, широкия колан на „Долче & Габана“, торбестата чанта „Ермес“, ролекса и ръката й в черна ръкавица докосна купчинката папки с документите за кандидатстване.
— Доста повече от петдесет кандидати сте, някъде около стотина… само за днес!
— Е, аз съм най-добрата от тези сто!
Мис Фарланд се усмихна почти любезно.
— Тази работа е точно за мен — повтори Ортанс, като веднага се възползва от направения малък пробив.
— Одобрени са, защото са добри, защото са се доказали…
— Доказали са се, защото са им дали шанс. Първия път… Дайте ми и на мен първи шанс.
— Имат опит…
— И аз имам опит. Работила съм при Вивиан Уестууд и Жан-Пол Готие. Те не се уплашиха да ми се доверят. Освен това и аз съм обличала с първите си модели плюшеното ми мече, когато бях на шест години!
Мис Фарланд отново се усмихна и отвори едно чекмедже, за да извади още един комплект документи.
— Няма да съжалявате — не спираше да говори Ортанс, усетила, че трябва да продължи натиска. — Един ден ще можете да казвате, че сте били първият човек, който ми е дал шанс, ще идват да ви интервюират, ще станете част от легендата…
Очевидно Мис Фарланд добре се забавляваше.
— Вече не са ми останали комплекти, ще видя дали при асистентката ми има още един, госпожице…
— Кортес. Ортанс Кортес. Като конкистадора. Запомнете това име.
Мис Фарланд отиде в съседната стая. Ортанс чу да си говорят двете с асистентката, която твърдеше, че били свършили, мис Фарланд настояваше.
Остана на стола. Поклащаше дългите си, преметнати един връз друг дълги крака, оглеждаше разхвърляното бюро. Бележникът с отбелязани часове за срещи и телефонни номера. Впечатлена бе от пудриерата „Шисейдо“, червилото „Мак“, одеколона „Шанс“ на „Шанел“, маркерите, флумастерите, химикалките, хромираните писалки, позлатените писалки и една перодръжка, потопена в мастилница.
Никакви снимки на деца, на мъж. Щеше да посрещне празниците сама. Без грим, с безцветни устни, увиснали кичури немита коса, нахлузила стари чехли, дъждът тропа по стъклата, телефонът мълчи, вдига го да провери дали работи, брои дните до връщането си на работа… Тъжни празници!
Обходи с поглед кабинета и се загледа в купчината досиета. Дебелата купчина на одобрените кандидати.
Как ли се съставя подобно нещо? Досега не съм го правила.
Не е достатъчно да си тръгне оттук с папката с документи под мишница, нужно е да знае как правилно да ги попълни. Да предостави достатъчно интересни подробности, за да не свърши досието й като смачкана хартиена топка, метната в кошчето.
Скочи, отвори чантата си и напъха в нея десетина папки с попълнени формуляри. Щеше да почерпи от тях вдъхновение, да се запознае със сивитата на конкуренцията, за да съчини и украси своето, а и като ги задигне, ще намали бройката на кандидатите.
Затвори чантата си, върна се на мястото си и преметнала крак връз крак, продължи небрежно да се полюлява. Преброи писалките на бюрото и дълбоко си пое дъх.
Когато мис Фарланд се върна, Ортанс продължаваше да седи, поставила скромно чантата на коленете си. Подаде й един голям плик.
— Донесете ги утре попълнени. Краен срок, седемнайсет часът. Няма да има отсрочка за закъснелите. Разбрано?
— Разбрано.
— Дръзка сте. Харесвате ми.
Мис Фарланд имаше красива усмивка.
Ортанс старателно изчете откраднатите досиета на кандидатите, преди да попълни своето.
Чопна оттук-оттам по някоя информация.
Разкраси професионалната си биография с престой в Бангладеш по линия на хуманитарна организация, присвои си два стажа в предприятия, почерпи от опита на една театрална художничка, на помощник-фотограф, съчини си командировка до Хърватия за снимане на рекламни клипове…