Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Наближаваше Коледа с традиционните украси, илюминации, с неизменните коледни песни, изпълнявани на входа на метрото, с протегнатите за милостиня панички от доброволците на Армията на спасението и той наблюдаваше уличната суетня през витрината на ресторанта, очаквайки да зърне Ортанс. Прокара ръка по ризата си, оправи възела на вратовръзката си, отново погледна часовника, кимна за поздрав на един познат от гилдията, който седна на съседна маса. Ама на какво прилича това, така да вися тук? Такъв удар по репутацията ми… Като си помисля, че я чуках! Това лято! Страхотно се изложих с това момиче. На такива като нея трябва да гледаш отвисоко, не да превиваш гръб… Ако й подадеш пръст, ще ти оглозга ръката до рамото.
Чудеше се дали да не стане и да си тръгне, поколеба се, отпусна й още пет минути и си обеща да се държи студено с нея.
Отношенията му с Ортанс бяха много объркани. Тя ту се сучеше около него приканващо, ту го фиксираше с ледена ирония, все едно го питаше кой си ти, че така фамилиарничиш? Един ден бе просъскал, нека ти припомня, че бяхме любовници! Така ли, погледна го ледено тя, странно, колкото и да се напъвам, нещо не мога да си спомня! Това май не е добре за теб, а?
През живота си не се бе сблъсквал с такова презрение и равнодушие. Тя беше от момичетата, способни да скочат с парашут… без парашут. Трябва да призная обаче, продължи той наум, поглеждайки за кой ли път часовника си, че тя се държи така с всички — светът сякаш е създаден, за да бъде в нейна услуга.
Въздъхна.
И което е най-тъпото, точно поради тази причина вися тук като кретен и я чакам…
Тъкмо когато се готвеше да стане и да си тръгне, Ортанс се появи и седна на празния стол срещу него. Дългата й кестенява коса с червеникави оттенъци, искрящите й зелени очи, ослепително бялата й усмивка излъчваха толкова силна радост от живота и такъв апетит, че Никълъс Бергсън не можа да устои на очарованието й и се развълнува. Каква красавица! Как сияе and so chic! Носеше вталено черно палто от вълнено сукно с навити ръкави, за да се види изключително елегантният й „Ролекс Ойстър“, тесни, опушено кафяви джинси на „Балмен“ за деветстотин и осемдесет паунда, отбеляза наум Никълъс, черно кашмирено поло с висока яка и торба от телешки бокс от „Ермес“.
Той повдигна учудено едната си вежда и отбеляза:
— Откъде такъв лукс?
— Открих интернет сайт, откъдето можеш да наемеш за месец всичко от всякакви марки. Буквално за без пари! И както сам се убеди, ефектът е гарантиран, това е първото, което ти се набива в очите. Забравяш даже да ме поздравиш, веднага си казваш, аууу, какъв шик, само това звучи в главичката ти на моден диктатор. И ти си като всички останали, лъскавото те шашка и веднага налапваш въдицата.
— Как действа този сайт?
— Правиш си абонамент, внасяш някаква сума като гаранция и абракадабра!, начаса си вземаш каквото пожелаеш и се обличаш като принцеса. Зяпат те, отнасят се с теб почтително, поздравяват те! Избра ли какво ще си поръчаш? — продължи тя, прелиствайки менюто.
— Имах прекалено много време на разположение — измърмори сърдито Никълъс, — научих менюто наизуст.
— И какво си избра? — полюбопитства Ортанс, игнорирайки студенината на събеседника си. — Чудесно, аз съм готова с поръчката. Ще повикаш ли сервитьора? Умирам от глад.
Тя го погледна и се разсмя.
— Да не си станал гей или…?
Никълъс едва не се задави.
— Ортанс! Какво си позволяваш?
— Как си се облякъл само, видя ли се? Оранжева риза, розова вратовръзка, виолетово сако! Никъде не съм прочела, че е модерно. Освен ако не си променил сексуалните си предпочитания.
— Все още не съм, но и това скоро ще се случи, ако продължавам да се срещам с теб. Предостатъчна си ми, за да се отвратя от женския пол като цяло.
— Да ти кажа само, че изобщо няма да се притесня. Тъкмо обратното. Ще бъдеш само мой, няма да ми се налага да те деля с някоя пачавра. Затова избирай: монах или гей.
— Драга ми Ортанс, за да ме задържиш, опитай се за начало да се отнасяш с повече уважение към мен… бих искал да отбележа…
— Повикай сервитьора, прилошава ми!
— Ето, прекъсваш ме!
— Не мога да понасям, когато започнеш да хленчиш. Звъниш ми да ми кажеш, че имащ да ми съобщиш нещо суперважно, аз вземам назаем суперлуксозни дрехи, изтупвам се, упражнявам се пред огледалото, представям си, че ще ме запознаеш със Стела или Джон… и се оказвам седнала срещу някакъв тъжен, вкиснат клоун с шарени одежди, съвсем сам в ресторанта! Секси, няма що!