Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Вкиснат съм, защото закъсня с трийсет и пет минути! И съм сам, защото идеята бе да обядвам с теб, а не с цяла тайфа! — разбесня се Никълъс Бергсън, на ръба на нервната криза.
— Аха, закъсняла съм. Напълно е възможно, но не е фатално. Можеш да повикаш келнера, умирам от глад. Струва ми се, че вече ти го казах.
Никълъс се подчини. Двамата направиха поръчката си.
Той продължи да мълчи.
— Окей, ясно. Дотук с играта на гатанки. Мусиш се, сърдит си ми… Затова ще ти задавам въпроси, а ти ще отговаряш с „да“ и с „не“, ще продължиш да се цупиш на воля и честта ти ще остане ненакърнена. Първи въпрос: изключителната новина свързана ли е с теб?
Никълъс поклати отрицателно глава.
— За мен ли се отнася?
Той кимна утвърдително.
— Нещо свързано с училището?
Той отново отрече с глава.
— Някаква работа?
Ново кимване за потвърждение.
— Страхотна работа, която ще се превърне в трамплин за изключителната ми кариера?
Ново кимване.
— Предупреждавам те — бързичко си възвръщай говора или ей сега ще ти забия вилицата в окото, пред очите на всички!
Той игнорира заплахата и без да продума, взе да върти в ръце дръжката на ножа.
— Добре, така да бъде. Извинявам се за закъснението. Дори мога да те целуна по устата, за да се уверят, че не си гей, а приемлив любовник.
— Само приемлив и нищо повече?
— Достоен за уважение и това е последната ми дума. Е, каква е новината?
Победен, Никълъс въздъхна и обясни.
— „Хародс“. Витрините. Прочутите витрини… Останали са две свободни. Все още не са решили на кого да поверят украсата и формулярът за кандидатстване може да се получи от някоя си мис Фарланд до седемнайсет часа днес.
Ортанс се ококори и зяпна.
— Това е страхотно. Страхотно! И смяташ, че…
— Давам ти адреса на офиса на мис Фарланд, грабваш папките и си продаваш душата! Ти си на ход.
— И как така се оказва, че витрините на „Хародс“ са свободни? — попита Ортанс с дълбоко подозрение. — Обикновено са заети за месеци напред.
— Става дума за витрините за март-април, които се отстъпват на новите модни дизайнери. Тези са били предназначени за Клое Пинкертън…
— … която катастрофира с колата си вчера сутринта, връщайки се от провинцията. Пада й се! Да се научи да не е такава снобка и да не отказва да живее в Лондон! Според мен това момиче е ужасно префърцунено. Винаги съм се чудела как е успяла… Отървахме се от нея!
— Понякога се чудя дали си човешко същество — заяви Никълъс, смаян. — Защото човекът притежава най-страшни черти, несъмнено, но и чувства, като например нежност, състрадание, щедрост, отдаденост…
— Как мислиш, мога ли да отида сега, веднага при мис Фарланд?
— Дума да не става! Дължиш ми поне едно — да довършиш обяда си с мен, след като ме накара да те чакам толкова дълго!
— Окей, но ако закъснея, никога повече няма да ти продумам! Впрочем вече не съм гладна, обмислям как да аранжирам моите витрини…
Никълъс въздъхна дълбоко и разгъна салфетката си.
— Какво ще правиш на Коледа? — попита, за да поддържа разговора.
— Париж, мама, сестра ми, Шърли, Гари, като всяка Коледа! Мама ще приготви пуйката, но нещо ще обърка, ще изпадне в сантиментално настроение и ще се разплаче, Зое, както винаги, ще измайстори тъпи подаръци в скаутски дух, Шърли ще се старае да създава настроение, а ние с Гари ще се гледаме враждебно.
— Аха! Виж ти! Красивият Гари Уорд ще бъде там.
— Ами както обикновено.
— Вероятно знаеш, че Шарлот Брадсбъри така и не успя да преживее раздялата с него. Твърди, че било заради теб, и злослови по твой адрес където седне и легне…
— Ще се прочуя, ако продължава да ме разнася из цял Лондон!
— Твърди също, че на първото ти модно дефиле ще те разпердушини.
— Няма лошо! По-добре да злословят по мой адрес, отколкото да не ми обръщат внимание!
— С една дума, много е тъжна…
— Все ми е тая. Изобщо не ми пука за сърдечните мъки на мис Шарлот! Ще ги получа тези две витрини на „Хародс“. Два огромни екрана, на които ще покажа таланта си! И в продължение на цели шест седмици целият свят ще види на какво съм способна, целият свят ще чуе за Ортанс Кортес… бим-бам, ще изляза на авансцената, ще ме ухажват… ще стана богата, богата! Защото договорите ще потекат към мен. Трябва да си намеря добър адвокат. Ще ми препоръчаш ли някой?