Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

В четиринайсет и трийсет Ортанс Кортес чакаше на опашката, извила се на осмия етаж в сграда на „Бонд Стрийт“, една от петдесетината кандидати, които се оглеждаха взаимно по твърде нелюбезен начин. Стърчаха прави и никой не изпускаше и най-дребното движение на останалите. От заседателната зала излетя една девойка и обяви високо и ясно, няма смисъл да висите, взеха мен! Някои от чакащите я изгледаха обезсърчени и напуснаха опашката. Ортанс обаче не се хвана на въдицата.

Десет минути по-късно от стаята излезе Алистър Бранстол, известен дизайнер на ексцентрични рамки за очила, и разясни, че формулярите за кандидатстване са ограничени и последните няма смисъл да чакат. Поклащаше се, наконтен в костюм на зелени и черни карета, ококорил очи зад очила във форма на жираф.

Ортанс сви рамене.

После изскочи една асистентка на мис Фарланд и обяви, че са останали само десет комплекта документи. Ортанс преброи набързо стоящите пред нея — беше четиринайсета.

Ядоса се, укори се за лешниковия крем със сметана и второто кафе на обяд, обвини Никълъс и лакомията си и отново преброи чакащите. Кандидатите се отказваха един по един. Реши да остане.

Беше единайсета поред.

— Казах, че могат да останат само десет души — повтори асистентката, фиксирайки Ортанс.

— Аз пък реших, че не ме бива много в броенето — отвърна девойката, широко усмихната.

— Както искате — сви устни асистентката, обръщайки й гръб.

След като последната кандидатка си тръгна с документите под мишница, Ортанс почука на вратата на мис Фарланд.

Асистентката й отвори с високомерна усмивка.

— Искам да получа един комплект документи — каза Ортанс.

— Предупредих ви, че свършиха.

— Искам да поговоря с мис Фарланд.

Асистентката сви рамене, показвайки с жест, че няма смисъл да настоява.

— Кажете й, че съм работила с Карл Лагерфелд и че имам препоръчително писмо, подписано лично от него.

За миг асистентката се поколеба. Пусна Ортанс да влезе и я помоли да изчака.

— Ще видя какво мога да направя.

Върна се и помоли Ортанс да я последва.

Мис Фарланд седеше зад овално бюро със стъклен плот. Тънка като конец — кожа и кости, изпито лице, огромни черни очила, гарвановочерна коса, събрана на кок, крещящо червило и грамадни златисти обеци, които буквално изяждаха физиономията й. Ама наистина кльощава, направо прозрачна.

Помоли асистентката да ги остави насаме и протегна ръка за писмото на Карл.

— Нямам писмо. Никога не съм работила с господин Лагерфелд. Блъфирах — каза Ортанс невъзмутимо. — Искам тази работа, тя е точно за мен. Ще ви смая. Имам безброй идеи. Невероятно работоспособна съм и нищо не може да ме уплаши.