Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Да.

— О, Джордж, това съм аз.

— Кой?

— Аз, Гуен. Ужасно трудно те открих. Казаха ми, че…

— Коя Гуен?

— Гуен — не чуваш ли? От Сан Франциско — миналия четвъртък вечерта.

— Съжалявам — отрече Джордж. — Имате грешка.

— Джордж Ханафорд ли е на телефона?

— Да.

Гласът стана малко сопнат.

— Аз съм Гуен Бекър, с която прекара вечерта миналия четвъртък в Сан Франциско. Няма смисъл да се преструваш, че не знаеш коя съм, защото ме познаваш.

Шрьодер взе слушалката от ръцете му и затвори телефона.

— Някой ме е дублирал в Сан Франциско — каза Ханафорд.

— Ето, значи, къде си бил миналия четвъртък вечерта!

— Тези неща не са ми смешни след случая с оная… Зелър. Никога не можеш да ги убедиш, че са ги изпързаляли, защото оня, с когото са били, е приличал по нещо на теб. Какво ново, Пит?

— Да отидем до снимачния павилион и да видим.

Двамата излязоха през задния изход, минаха по една кална пътека, отвориха малката врата на огромната и без прозорци стена на студията и влязоха в полумрака.

Тук-там в неясния здрач се забелязваха фигури, които обръщаха бледите си лица към Джордж Ханафорд, подобно на души от чистилището, които гледат как преминава някой полубог. На места се чуваше шепот и тихи гласове, а в далечината звучеше нежно тремоло на малък орган. Двамата завиха зад ъгъла от струпани декори и излязоха пред ослепително бялото зарево на сцената, където стояха неподвижно двама души.

Някакъв артист във вечерно облекло и с нагръдник, яка и маншети в ярко розово се спусна да им подаде столове, но те поклатиха глави и застанаха да гледат. Доста време на сцената не ставаше нищо — никой не помръдваше. Няколко прожектора изгаснаха със зловещо съскане, после отново светнаха. Чуваше се жално почукване, с което някой умоляваше да влезе нейде си, едно синкаво лице се появи горе сред ослепителните прожектори и извика нещо неразбираемо към мрака над себе си. След това плътен и ясен глас откъм сцената наруши тишината:

— Ако искате да разберете защо съм без чорапи, погледнете в гримьорната ми. Вчера скъсах четири чифта, а от тази сутрин насам — вече два… Роклята ми тежи шест фунта.

Един мъж от онези, които наблюдаваха, пристъпи напред и се вгледа в загорелите крака на момичето: голотата им едва ли се забелязваше, но във всеки случай изражението й подсказваше, че няма намерение да направи нищо по въпроса. Дамата беше ядосана, но имаше толкова силен характер, че изрази чувствата си само със слабо присвиване на очи. Бе тъмнокосо, хубаво момиче с фигура, която щеше напълно да разцъфне много по-скоро, отколкото й се искаше. Беше на осемнайсет години.

Ако това се беше случило преди една седмица, сърцето на Джордж Ханафорд щеше да замре. Отношенията им тогава бяха точно на тоя етап. Той не бе казвал и дума на Хелън Ейвъри, на която Кей би се противопоставила, но на втория ден от филма между тях бе започнало нещо, което жена му бе доловила в самата атмосфера. Може би бе започнало и по-рано, защото още като видя първите пробни снимки На Хелън Ейвъри, той реши тя да му бъде партньорка. Гласът й и начинът, по който притваряше очи, след като свършваше да говори, сякаш така упражняваше контрол върху себе си, го очароваха. Той бе почувствал, че и двамата имаха нещо скрито, че всеки от тях знаеше половината от някаква тайна за хората и живота и ако се втурнеха един към друг, щеше да се получи романтично преживяване от почти невероятна величина. Именно този елемент на обещание и възможност го бе преследвал две седмици, но сега вече отмираше.