Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Адресът на подателя представляваше безсмислен сбор от букви и цифри.
— О, Господи — прошепна Емили, прочитайки съобщението през рамото на Хана.
Джеремая я погледна изпитателно.
— Знаеш ли за какво става въпрос?
— Не — отвърнаха двете в един глас. Което си беше истина, поне за Хана. Тя не знаеше за кое ужасно нещо ставаше въпрос: за случилото се в Ямайка или за случилото се с Патрик.
Ноздрите на Джеремая се разшириха. Той пъхна айпада в чантичката си. Хана успя да зърне пакет „Марлборо лайтс“ и сив портфейл, който съдържаше парите за дребни разходи на кампанията.
— Изплюй го, Хана. Имаш ли нещо да ми кажеш?
— Вече казах, не — отвърна бързо Хана.
— Сигурна ли си? По-добре да го науча, преди да се разчуе.
— За последен път ти казвам, не!
Откъм атриума се разнесе гръмък смях. Джеремая стрелна Хана и Емили с изпепеляващ поглед.
— За каквото и да става въпрос, по-добре го оправи, преди пресата да се е докопала до него. Знаех си, че не трябва да те допускаме в тази кампания. Ако зависеше от мен, ти въобще нямаше да си тук.
След тези си думи той се обърна и тръгна към асансьора, който се намираше в дъното на залата. Хана покри лицето си с ръце.
Емили я докосна по рамото.
— Хана, нещата стават все по-зле. Ако не направим нещо, А. ще съсипе кампанията на баща ти! Да не говорим за живота ни! Ще отидем в затвора!
— Не знаем дали това съобщение е било от А. — промърмори Хана.
— Че от кого би могло да бъде?
Хана проследи с поглед Джеремая, който се качи в асансьора. Дисплеят над вратата показа, че е спрял на третия етаж, където се намираше офисът на господин Мерин. Изведнъж в съзнанието й проблесна образът на сивия портфейл. Хана погледна телефона си. Майк не й беше отговорил. Тя стисна гневно зъби. Може и да не е способна да контролира А., но може би имаше начин да реши проблема с Патрик.
Тя приглади косата си и погледна към Емили.
— Трябва да се прибереш. Аз ще се оправя с това.
Емили набърчи нослето си.
— Как?
— Просто тръгвай. — Хана побутна Емили към паркинга. — Ще ти се обадя по-късно. Карай внимателно, чу ли?
— Но…
Хана се върна в атриума — не й се слушаха протестите на Емили. Тя се промъкна с наведена глава покрай стените на залата. Хората се бяха наредили покрай бюфета и си вземаха бургери с щраусово месо и салата капрезе. Кейт флиртуваше с Джоузеф, един от по-младите помощници на господин Мерин. Изабел и бащата на Хана се умилкваха на някакъв голям спонсор, който беше обещал да го подкрепи за изборите. Никой не забеляза как Хана се промъкна през тежката врата към стълбището.
Тя изкачи стълбите до третия етаж, потраквайки с токчетата си по мозайката. Бутна вратата на коридора и забеляза оплешивяващата глава на Джеремая точно пред офиса на баща й. Той разговаряше разгорещено с някого по телефона. Хайде, хайде, пришпори го мислено Хана. Най-накрая Джеремая затвори, бутна люлеещите се врати и натисна бутона на асансьора.
Хана се притисна към стената и затаи дъх с надеждата, че той няма да я види. Докато Джеремая чакаше пред асансьора, той ровеше из джобовете на панталона си и вадеше разписки и други малки листчета хартия. На пода падна някакъв предмет, но той не забеляза.
Звън. Вратата на асансьора се отвори и Джеремая влезе вътре. Веднага щом асансьорът тръгна надолу, Хана пристъпи напред, вперила поглед в блестящия предмет на пода. Това беше сребърна щипка за пари с инициали ДПО. Нещата се развиваха по-добре, отколкото можеше да си представи. Тя покри ръката си ръкав, взе щипката и влезе в офиса на баща си.
Стаята миришеше на гадния одеколон на Джеремая. Стените бяха покрити с червено-бяло-сини плакати с надписи:
„ТОМ МЕРИН, СЕНАТОР НА ПЕНСИЛВАНИЯ“
Някой беше оставил полуизяден сандвич на едно от бюрата, а на черния кожен диван в ъгъла се виждаше захвърлен брой от „Филаделфия сентинъл“.
Хана отиде на пръсти до стаята на баща си. Настолната лампа все още светеше. До телефона стоеше снимка от сватбата на господин Мерин и Изабел, поставена в рамка. Пред новобрачните се пъчеше Кейт, а Хана стоеше малко встрани, сякаш въобще нямаха намерение да я включват в снимката. Тя дори не гледаше в обектива.
Тя се огледа трескаво и забеляза малък сив сейф, поставен в ъгъла до прозореца. Беше го видяла вечерта, когато прожектираха клипа на баща й; сигурно там Джеремая беше оставил финансите на кампанията. Изтича до него и клекна. Сейфът беше от типа, който се използваше в хотелските стаи и се заключваше с четирицифрен код. Тя се огледа и грабна една кърпичка от бюрото на баща си, за да не оставя отпечатъци. Първо опита четвърти ноември, датата на следващите избори, но пред очите й гневно проблеснаха две червени лампички. Добре, ами 1-2-3-4? Отново червени лампички. 1-7-7-6 щеше да е много патриотично? Уви.