Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
На следващата сутрин отиде до банката, за да вземе ордера. За нейно облекчение, Холдън Бенингтън с претенциозното Трети не се виждаше наоколо и когато застана пред гишето на касата, реши, че е свободна, все едно че се намира у дома си.
Но щом касиерът набра номера на сметката й, лицето му се промени, сякаш казваше: Я виж ти! После се обърна към нея и съобщи, че трябва да се консултира с управителя.
Преди Лорна да успее да възрази, мъжът бе изчезнал. В един безумен момент си помисли да избяга, а когато касиерът се върна заедно с Холдън, съжали, че не го бе направила.
— Госпожице Рафърти.
— Господин Бенингтън.
— Имате ли нещо против да ме придружите до офиса ми?
Изкушението да му откаже беше неустоимо, но нима имаше друга възможност? Трябваше да плати ботушите.
— Какво персонално обслужване — изкоментира, докато вървеше след него към кабинета, който от много скоро й бе станал добре познат.
— Сто шейсет и осем долара и три цента — започна той, като й направи знак да седне на стола, който без съмнение и двамата бяха започнали да смятат за нейното място.
— Точно така.
— В момента банковият ви баланс възлиза на двеста и двайсет долара и четиридесет и девет цента…
Тя сви рамене.
— Звучи ми обнадеждаващо.
— С изключение на това, че сте получили одобрение за… — Кликна с мишката и Лорна едва потисна порива си да му предложи просто да добави сметката й към листа „предпочитани“. — … двеста и четири и шестнайсет. — Холдън я погледна. — Платени са на бензиностанция, което прави повече от долар за литър бензин. Мога да предположа, че отново сте излезли на червено.
Лорна преглътна с усилие. Не й харесваше да живее по този начин. Можеше да му се озъби, но каква полза от това? Нуждаеше се от него дотолкова, доколкото искаше банковата й сметка да работи в нейна полза, а не против нея.
— Вижте — подхвана тя. — Правя всичко възможно по този въпрос. И няма да ви лъжа, че ми е лесно. Сигурна съм, че и сам виждате това. — Посочи с ръка към монитора на компютъра. — Но днес действително се налага да получа този ордер.
— Не мога просто така да ви дам пари, които не притежавате.
— Ами, можете — усмихна се Лорна. — Нали това е работата на банките?
За нейна изненада, той отвърна на усмивката й.
И за още по-голямо учудване, изглеждаше много привлекателен, когато се усмихва.
Поработи още малко на компютъра с вид, че се опитва да разреши проблема, но накрая заяви:
— Съжалявам, с нищо не мога да ви помогна.
Тя се запита какво ли е наказанието да се окажеш виртуален мошеник. Сигурно щяха да й забранят достъпа. Едва бе открила райската наслада да може да купува дизайнерски обувки на невероятно ниски цени, а ето че трябваше да се откаже от нея завинаги.
В този момент си спомни за дребните пари в портмонето си.
— О! Чакайте! — Започна да рови в чантата си, докато Холдън я наблюдаваше мълчаливо от другата страна на бюрото. Най-сетне намери онова, което търсеше — разбъркана пачка банкноти, които дори не бе преброила. — Трябва да направя депозит.
Двеста и четири долара, шейсет, от които бяха в банкноти от по един. Подаде ги на Холдън.
— Сега вече мога да получа ордера, нали?
Той изглеждаше огорчен.
— Да, въпреки че бих ви посъветвал да не го правите.
— Е, така изискват служебните ви задължения. Но ще осребрите чека, нали?
Холдън въздъхна, погледна я право в очите — странно, досега не беше забелязала колко наситеносини са неговите, и кимна.
— Знам, че това ще се обърне срещу мен — каза накрая, — но от законова гледна точка не бих могъл да ви откажа.
Тя му отправи кратка усмивка.
— Горе главата, Бенингтън. Всичко ще бъде наред. Честна дума!
Глава 13.
— Не мога да направя нищо… Обичам теб и никоя друга…
Обикновено Сандра не беше от хората, които скачат от леглото рано сутринта, но този ден беше в прекрасно настроение и непрекъснато си тананикаше песента, която внезапно бе обсебила съзнанието й. Майк я бе търсил снощи, докато беше у Лорна, и бе оставил съобщение на телефонния секретар, в което я питаше дали би искала да отидат довечера в караоке бар „Космос“.
Никога, за нищо на света, не би се изправила да говори пред толкова хора, още по-малко пък да пее, но щеше да й бъде приятно да изпие няколко мартинита с Майк. По дяволите, би правила с него каквото и да е.