Клубът на анонимните шопинг маниачки

— Имам договор — обясни Джос и върху лицето й се изписа цялата тежест на тази обвързаност.

— Прекрати го! — Е, сигурно Лорна не беше най-подходящият човек за подобни съвети. Може би я биваше малко повече като финансов консултант, но и това все още не беше доказано.

За щастие сред присъстващите имаше по-трезвомислещи в лицето на Сандра и Хелън.

— След колко време изтича договорът? — делово попита Сандра.

— След девет месеца. И четири дни. — Младата жена се усмихна. — И около три и половина часа.

— Показвала ли си го на адвокат? — обърна се към нея Хелън. — Просто да види дали няма някоя вратичка, през която да се измъкнеш? Предполагам, че чистенето, пазаруването и извънредният труд не са включени като клауза в него, така че това би могло да се окаже печелившият ти билет.

За момент Джос изглеждаше обнадеждена, после поклати глава.

— Не мога да го прекъсна. Ако го направя, кой ще ме наеме? Преди да ме изхвърлят, те ще направят всичко възможно да не бъда допусната дори до събеседване.

— В такъв случай, трябва да се измъкваш оттам при всяка възможност, така че да не може да те товари с прищевките си — настоя Лорна.

— Виж, с това съм съгласна — кимна Сандра.

— Може би трябва да излизаме да пазаруваме… — Лорна млъкна по средата на изречението. За нея в близко бъдеще подобно удоволствие не се очертаваше. Но нима съществува някакво занимание, което да не е свързано с пари? Да играят бридж? Или да се разхождат за здраве?

О, я се върни в реалността!

— … или нещо такова — завърши с глас, доста по-неуверен, отколкото в началото.

До края на вечерта тя се сдоби с чифт златисти сандали от „Холиулд Мерилин“13 и отворени на пръстите високи обувки на Джил Сандър, поради което угризенията за предложената цена за ботушите във виртуалния търг станаха нетърпими. Включи компютъра с надеждата, че конкурентът не се е отказал и най-сетне в скобите е изписана цифрата едно, защото е купил и дори заплатил ботушите.

Само че нищо такова не се бе случило. Веднага щом с неохота въведе потребителското си име, върху монитора се изписа: Аз спечелих. Сто петдесет и три долара и три цента. Плюс таксата за доставка, за която дори не се беше сетила. Това прибавяше към крайната сума още петнайсетина долара.

По дяволите!

По дяволите, по дяволите, по дяволите!

Кликна отново върху снимката. Те бяха страхотни. Наистина. И подхождаха на почти всичко. Щом дойдеше зимата, щеше да бъде доволна, че ги е купила.

Чувствайки се ободрена, прегледа информацията за търга, за да намери адрес, на който да изпрати парите. Вече беше готова да подпише чек, когато забеляза, че продавачът приема само пари в брой или банков ордер.