Kолеж за магьосници

Куентин знаеше теоретично всички заклинания, но за пръв път ги прилагаше на практика. Почувства се като супер герой. Като най-могъщия човек на света. Вече беше истински магьосник.

Обърна се така, че да върви в посока юг, указвана от компаса, и се затича. Под босите му стъпала изригваха фонтанчета от сух сняг, напомнящ пудра захар. Усещаше бедрата си като пневматични бутала. Глезените му бяха стоманени амортисьори. Стъпалата му бяха издръжливи като обувки от кевлар.

По-късно установи, че онова, което се случи през следващата седмица и половина, почти се е заличило от съзнанието му. През цялото време му се струваше, че безучастно се наблюдава отстрани. Всичко се свеждаше до опазване на мъждукащото пламъче на живота, докато леденият континент се опитваше да изсмуче от тялото му топлината, захарта и водата, които не позволяваха пламъчето да угасне.

Спеше леко и много малко. Урината му доби тъмнокехлибарен цвят, после секна. Монотонността на пейзажа беше безмилостна. Куентин загуби представа за времето. От време на време си тананикаше песничката от анимацията за семейство Симпсън. Говореше на Джеймс и Джулия. Понякога объркваше Джеймс с Мартин Чатуин и Джулия с Джейн. Подкожните му мазнини се стопиха, ребрата му щръкнаха, сякаш се опитваха да пробият кожата му. Той непрекъснато си напомняше да внимава. Всяка грешка можеше да се окаже фатална. Използваше силни и трайни магии, съществуващи сами за себе си. Като нищо можеше да умре посред ледената пустош, а тялото му да продължи да подтичва към полюса.

Веднъж — два пъти дневно пред него зейваше дълбока ледникова пукнатина и му се налагаше да я заобиколи или да я прескочи с помощта на специална магия. Веднъж падна в дълбок процеп и се озова сред синкав мрак. Магиите, предпазващи голото му тяло, бяха толкова могъщи, че той дори не забеляза премеждието. Подпря се с лакти на гладките ледени стени, набра се нагоре, озова се на повърхността и продължи да тича.

След като силите го напуснаха, той започна да се осланя на магическата енергия, натрупана по време на престоя му в колежа на Маяковски. Вече не се изненадваше, че заклинанията му имат успех. Магическата и физическата действителност му се струваха еднакво реални. Посягаше за вълшебната сила, заключена в него, както човек посяга за солницата на масата. Установи, че притежава способността да импровизира, да си представя ефекта от Обстоятелства, които не беше запомнил. Резултатът беше зашеметяващ — осъзна, че всъщност магията притежава форма — неправилна и дори хаотична, но на подсъзнателно ниво мисловните му пръсти, работещи на сляпо, бяха започнали да я овладяват.

Спомни си една лекция на Маяковски, на която преди време не беше обърнал внимание. Сега, докато тичаше през заледената пустош, думите изплуваха в съзнанието му.

— Не ме харесвате — подхвана руснакът. — Призлява ви, като ме гледате, скерлингс. — Така ги наричаше много често. Очевидно думата беше от речника на викингите и в свободен превод означаваше смотаняци или нещастници. — Но ако изобщо възнамерявате да ме изслушате, сега е моментът. Щом овладеете донякъде изкуството на магията, ще започнете свободно да манипулирате действителността. Не се отнася за всички. Например ти, Дейл, вероятно никога няма да преминеш този Рубикон. Някои от вас обаче след време ще овладеят това умение дотолкова, че ще правят магии почти машинално и без всякакво усилие. Настъпи ли този момент, искам да го осъзнаете и да бъдете нащрек. Защото за истинския магьосник няма ясно очертана граница между онова, което съществува в мислите му и в реалността. Пожелаете ли нещо, то ще стане истинско, низвергнете ли го, ще бъде унищожено. В това отношение опитният маг почти не се отличава от детето или от безумеца. Накратко, необходимо е да притежавате много остър ум и много силна воля, за да станете истински магьосници. Много скоро ще разберете дали у вас са заложени тези качества. — Руснакът се загледа с неприкрито презрение в смълчаните юноши, после слезе от подиума и промърмори: — Нещастници! Не разбирате нищо ни от вечност, ни от младост, макар да сте млади.