Kолеж за магьосници

Две седмици не бяха достатъчни за солидна подготовка, но срокът беше дори прекалено дълъг за вземане на решение. Да участват или да не участват? Руснакът изрично подчерта, че мерките за безопасност ще са минимални. Щял да ги държи под око по време на прехода, но нямало гаранция, че ако се издънят, ще може да спаси премръзналите им задници. Бедните тийнейджъри си задаваха куп въпроси: как да се предпазят от слънчево изгаряне, има ли опасност снегът да им причини временна слепота, трябва ли да закалят стъпалата си, или да създадат някакви магически обувки. Има ли начин да вземат от кухнята овча лой, необходима за магията на Картишвили, наречена "Закриляща топлина"? И най-важното, ако тестът не е задължителен, защо да си правят труда? Маяковски не благоволи да им обясни.

В деня на изпита Куентин стана рано, за да измъкне от кухнята съставките, необходими за забранената магия. Беше решил да се състезава. Искаше да разбере какви са възможностите му.

Повечето шкафчета бяха заключени — вероятно не беше първият колежанин, на когото беше хрумнала същата идея, но той все пак натъпка джобовете си с брашно, намери сребърна вилица и няколко прораснали скилидки чесън, които можеха да му потрябват за нещо, и заслиза по стълбището. Алис го чакаше на площадката между двата етажа.

— Ще те питам нещо — каза тя без предисловия. — Влюбен ли си в мен? Няма да ти се разсърдя, ако отговориш отрицателно, но искам да съм наясно. — Говореше привидно спокойно, но накрая не издържа и гласът й затрепери.

Куентин не я беше поглеждал от следобеда, в който двамата бяха преобразени в лисици, а оттогава бяха изминали най-малко три седмици. Сега я изгледа изпод око и се запита как е възможно момиче, което не си е подстригвало и мило косата цели пет месеца, да е толкова красиво.

— Не знам — измънка. Гласът му, неизползван толкова време, скрибуцаше като паянтова врата. Думите му се струваха по-страшни от всяка магия, която беше правил. — Би трябвало да съм наясно с чувствата си, обаче… Наистина не знам.

Не искаше да я засегне, стараеше се тонът му да е лековат, но усети, че тялото му е натежало като олово. Етажната площадка, на която бяха стъпили, бързо се носеше нагоре. Той си даваше сметка, че от него се иска да е пределно откровен, обаче нямаше представа дали лъже, или казва истината. Толкова дълго беше залягал над учебниците, толкова магии беше усвоил тук, а не беше научил най-важното? Едно беше сигурно — че предаваше и себе си, и Алис.

— Няма нищо — прошепна тя и устните й се разтегнаха в усмивка, която бе като нож в сърцето на Куентин. — Така и предполагах. Питах се обаче дали ще ме излъжеш.

— Трябваше ли? — измънка той. Изобщо го нямаше по тази част.

— Не ти се сърдя, Куентин. Беше хубаво. Говоря за секса. Надявам се да разбираш, че е редно от време на време да имаш приятни емоции.